Младо семейство с проблем - мъжът много бързо свършва, не върши работа на стопанката, нея я хяпят гащите много, иска си душата мила,накрая му рекла:
-Оправяй се до месец, иначе - развод!
Ходил нашия по баячки, екстрасенси, виагри и т.н. Накрая отишъл при най-скъпия сексолог. Прегледал го специалистът и му рекъл:
-Здрав, прав си, всичко е на психическа основа, ще те хипнотизирам и си о.к. Започнала хипнозата, приспал го той и му внушава:
-Отиваш на ресторант, сядаш на масата, чакаш келнера. Идва, носи менюто. Аперитив със салата. После основно ядене с вино, после десерт, накрая кафенцето и се празниш!
Събудил го и го изпратил да върши работа. Пристига нашия и скача върху жената.
-Сега ще те скъсам.
Тя радостна хайвана, запретнала бели баджаци и нашия почнал да прави срамни движения напред назад и говори на ушенцето на жената:
-Ето влизам в ресторанта, идва сервитьора с менюто и ееето и кафенцето идва!
Кокоши грип:
да продължа да консумирам пилешко... и ще пия домашно червено вино и скоросмъртница.
ако умра ил загина
ке останат спомени...
------
А тъщата неще да гледа кокошки моля ти се, но дано си купи ефтинки са. Три за левче са вече
------
Ал. Македонски също бил умрял от птичи грип. Само че Плутарх съобщава за цели ята, които са падали от небето, а не за 2-3 кокошки, обърнали краката в нечий двор
------
- И ся, ако некоя фъркато те нацвъка, докато прелита от Азия към Европа, начи, одма си фанал грипа.
- Някой казваше, че ако пиле в полет те нацвъка било за щастие и за късмет
- Не те е цвъкал гларус сигурно. Баси късмета - няма изпиране
------
Много лесна е профилактиката - достатъчно е да се четат "правата на човека" три пъти на ден преди ядене и да се направят не три, ами девет американски бази у нас.
------
На улицата:
- Има една друга далече по-опасна епидемия и тя вече яко ни е бастисала в България. Така че преди да измрем от птичи грип, ще изпукаме от болестта ЛУДО ГОВЕДО. Светът е в паника, защото вече е научил, че в София са регистрирани над 200 случая на болестта - в един обор, върху който е написано с големи букви: "Съединението прави далаверата!"
- От тая болест съм ти казвал и друг път, че има много изходи - Калотна, Кулата, Капитан Андреево, Дунав мост... В която и посока да се обърнеш има поне по един.
Една вечер Пешо си легнал в леглото при жена си и захъркал. Докато спял сънувал, че умира и се възкачва на небето при Свети Петьр. Свети Петьр го посрещнал на райските порти и взел да го развежда из рая. Минали покраи един бардак и Пешо поискал да влезе. Свети Петьр не му отназал, като влезли Пешо видял едни големи маси с ядене и пиене и хубави ку*ви и си казал "И без това сьм умрял, ами я да взема да се наям до насита и да си бодна една две ку*вички." И така и станало! Като свършил Пешо с забавленията, Свети Петьр решил да продължи с разходките из рая. Но не щеш ли, насред разходката на Пешо му се досрало. Скрил се Пешо зад един храст и таман се изсрал и си късал трева, да си избърше гъза и жена му го събужда с силни шамари и крясаци.
- Простако, глупако, не стига, че яде в леглото, не стига, че ме е*а не един, а два пьти, ами сега ми късаш космите от пу*ката, да си бършеш гъза!
Двама приятели, Лари и Джо, се будят след тежък запой, с голям махмурлук. Гони ги жажда, главата ги боли, а в хладилника имало само една ледена висулка и никакви пари. Лари взел висулката и казал:
- Имам идея! Да отидем на бар.
Отишли, поръчали си ядене и пиене, пооправили се малко. Лари извадил висулката, разкопчал си панталона, поставил я там и казал:
- Джо, на колене и лижи!
- Абе, какво ти става бе, полудя ли???!
- Лижи, ти казах!
нямало какво да направи, застанал на колене и започнал да лиже. Бармана като видял това започнал да вика:
- Ей, вие, педерасите, я се разкарайте!
набързо се оправили и Лари казал:
- Е, какво, да отидем в друг бар?!
След седмото лизане Джо казал:
- Фу, наядохме се, утолихме си жаждата, какво ли още можем да искаме? Пък и се уморих и ме болят коленете.
- Хубаво, ама да ти кажа - след третия бар загубих висулката.
Беден алжирец излиза от пазара без да е купил овца за празника.
На входа го среща приятел, които продава овца и го пита:
- Ти защо си тръгваш без овца?
- Тази година са много скъпи, а аз има само 2000 динара, не ми стигат парите.
- Аз ти продавам моята овца за 1500.
- Много е хубава за 1500 динара, не ти вярвам.
- Да, ама има един дефект.
- Какъв й е дефекта?
- Болна е от СПИН.
- А, това няма значение за мен, купувам я.
Връща се човека в къщи, жена му вдига скандал виждайки каква скъпа овца е купил.
- Не е скъпа бе, жена, евтина е защото е болна.
- От какво?
- От СПИН.
Следва луд скандал за това, че ще зарази семейството си.
- Чакай бе, жена, аз купих овцата за ядене, а не за еб*не.
Това е една много стара история. Действието се развива преди няколко стотин хиляди години, когато Адам все още се разхождал сам из райската градина Еден. Всичко било перфектно, имал най-прекрасното място за живеене, имал най-вкусните неща за ядене, прекрасен климат... Абе всичко било прекрасно, все пак за Еден става дума. Но гледа Господ отгоре, всичко перфектно, но на Адам му е скучно. Затова Господ се появил измежду облаците и се провикнал:
- Адаме, живот си живееш ти, обаче виждам, че ти е скучно. Поради тази причина, аз, Създателят на Света, реших да създам и Жената. Това ще е най-изящното същество на Света; тя винаги ще те обича; винаги ще е мила с тебе; ще ти готви; ще ти пере дрехите; ще поддържа къщата винаги в изящно състояние; при възникване на спорове тя винаги първа ще признава, че греши; ще ти роди и ще ти отгледа деца; никога няма да погледне друг мъж........ Абе това ще е перфектното създание!!
Адам замислено се почесал по главата и попитал:
- А това удоволствие какво ще ми струва??
- Ами ще ти струва един крак!
- Аха... А за едно ребро какво мога да получа??
...Останалото е история!!
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
Пет основателни причини, поради които е по-добре да си в затвора, отколкото на работа: 1. В затвора получаваш безплатно три пъти храна на ден, а на работа имаш почивка за едно ядене и трябва да си го платиш. 2. В затвора получаваш отпуск за добро поведение, а на работа за добро поведение получаваш повече работа. 3. В затвора можеш да гледаш телевизия и да си играеш на разни игри. На работа могат да те уволнят, ако гледаш телевизия и играеш игри. 4. В затвора си имаш персонална тоалетна, а на работа ползваш обща. 5. В затвора всичките ти разходи се поемат от данъкоплатците, като не се изисква да работиш. За да отидеш на работа, обаче, поемаш си всички разходи, а след това от заплатата ти удържат данъци за разходите на затворниците.