В един влак, в един вагон, в едно купе пътували професор, доцент, асистент и студент. Посредата на пътуването в купето влезла една много красива дама, при което всеки един от изброените започнал да я ухажва. На дамата и писнало и казала:
- Не се хабете аз отивам в другото купе който иска може да дойде тарифата е на вкарване 1 лев на изкарване пак 1.
След което дамата се отеглила в другото купе. Пръв отишал професора след половин час се върнал и казал:
- Язък за 5 лева не ми стигна да сварша.
След това отишъл доцента той се върнал след 20 минути и казал:
- По дяволите не ми стигнаха 100 лева да свърша.
След това отишал асистента той се върнал след 15 минути и казал:
- Мамка му не ми стигна половин заплата за да свърша.
След това отишал и студента при което започнали злобни подмятания от страна на професора, доцента и асистента по адрес на студента. Всички се бъзикали как ще се върне след 5 минути, обаче минали тези 5 минути, после 10 след това час, 2, 3, та чак до последната спирка. Професора, доцента и асистента решили да видят какво става, защо се е забавя толкова. Отишли те и видяли студента как го е вкарал, а той им казал:
- Дайте 1 лев, че ми стигнаха само да го вкарам.
Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?
20 Признака, че сте от Провинцията
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
Бързата програма - срам за програмиста:
Трай, потребителю, за работещо приложение.
Да би мирно седяло, не би exception видяло!
На чужд гръб и сто клиента са малко.
Бъг година храни.
Програмистът работата си мени, но хигиената - никога!
Когато клиентът не отива при програмиста, програмистът му пуска вирус.
Дваж copy-рай, веднъж paste-вай.
Бъг бъг избива.
Програмистът не пада по-далеч от кръчмата.
Който прави бъг другиму, сам влиза в безкраен цикъл.
На системен администратор вируси ще продава!
На програмата паметта все й е малко.
Бъг по бъг - програма прави.
Не търси във кода смисъл!
За тийм лидера приказват, а пък той под масата.
Барабар junior със senior-ите.
Признат бъг - половин бъг.
Не дърпай системния администратор за опашката!
Ако е тийм лидер, да е рошав!
Шеф високо, клиент далеко.
Вържи проджект мениджъра, да ти е мирна фирмата.
Гледа като програмист след overtime.
Голяма заплата вземи, къси срокове не обещавай.
Роди ли се в къща програмист, всички други къщи плачат.
Пет основателни причини, поради които е по-добре да си в затвора, отколкото на работа: 1. В затвора получаваш безплатно три пъти храна на ден, а на работа имаш почивка за едно ядене и трябва да си го платиш. 2. В затвора получаваш отпуск за добро поведение, а на работа за добро поведение получаваш повече работа. 3. В затвора можеш да гледаш телевизия и да си играеш на разни игри. На работа могат да те уволнят, ако гледаш телевизия и играеш игри. 4. В затвора си имаш персонална тоалетна, а на работа ползваш обща. 5. В затвора всичките ти разходи се поемат от данъкоплатците, като не се изисква да работиш. За да отидеш на работа, обаче, поемаш си всички разходи, а след това от заплатата ти удържат данъци за разходите на затворниците.
Сподели