Бащата на малкия Иванчо на среща с класната му.
- Господине, много съм разтревожена за него. Бележките са под всякаква критика, иначе е кротко дете, но освен това пуши, пие и от достоверен източник знам, че спи с чистачката..
Решил таткото да проведе педагогическа беседа. Изпратил охраната с мерцедеса да докарат Иванчо в офиса. Седнал нашият в креслото пред баща
и започнала задушевна педагогическа беседа:
- Синко, казаха ми, че пушиш. Кво пушиш?
- "Давидоф" татко. С тези джобни пари кво да купя?
Отваря таткото кутия хавански пури:
- Запали!
Пафка нашият:
- Фантазия баща ми!
- Казаха ми, че пиеш, кво смучкаш?
- Ми тате, за тези дребни стотинки, дето даваш "Джони Уокър"!
Налял му той 45 годишен "Чивъс Регал"
- Фантазия баща ми!
- Казаха ми, че поебаваш чистачката!
- Ми кво да поебавам с тези джобни пари?
Вика таткото секретарката и я праща в стаята за почивка с Иванчо. Връща се малкият:
- Суупеер баща ми! Такива мацки са само по списанията. Сега като се похваля, никой няма да ми повярва..
Таткото:
- Запомни Иванчо,за да пушиш такива цигари, за да пиеш такива питиета и да чукаш такива мацки трябва само да УЧИШ!
Един дължал на борчески шеф 5000 евро. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ... ако се разчуе ще трябва да се самоубия ...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек(първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш.
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
Жена върви по улиците на София, обаче се спъва на трамвайната релса, пада и трамвая не успява да спре, и й прерязва ръцете.
Тя припада, след това се изправя на крака, бяга след трамвая, който й причинил това, обаче пак се спъва и друг трамвай и прерязва краката.
Тя изпада в безсъзнание, съвзема се и тръгва след другия трамвай.
Със захапка се качва по стълбите и все пак успява да влезе вътре, от зъбите й тече кръв, щото няма с какво да се хване.
И един човек й казва "Госпожо, да ви помогна ли да се качите?"
А тя му отвръща "Не се мазни бе, билети и карти за проверка!"