Решили да тестват англичанин, французин и българин. Оставили в една стая жена, ябълка и мръсни чинии. Англичанинът, като истински джентълмен, първо измил чиниите, след това любил мацката и на края си поделили ябълката. Французинът, като пословичен кавалер, първо любил мацката, подарил й ябълката и накрая измил чиниите. А българинът надупил мацката на чешмата и докато миела чиниите, той я измандръсал и изял ябълката. Попитали го: - Що така бе, Ганьо? Той им отговорил: - В България е така, който работи го еб*т, а който е*е трябва да яде.
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ.
- Какви сте вие? – попитал той.
- Линукс администратори. – отвърнали всички.
- Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null.
Всички потръпнали.
- Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили?
- Федора – казал англичанинът.
- Убунту – казал французинът.
А бай Ганьо казал:
- Бонго-бонго!
Всички се спогледали, а Господ попитал:
- Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция?
- /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът.
- /etc/network/interfaces – отговорил французинът.
- Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо.
- И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ.
- В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът.
- Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция?
- yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът.
- sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът.
- bongo bongo. – отговорил бай Ганьо.
- Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо.
- Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо.
- Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция?
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът.
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът.
- Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после...
- Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши.
Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – казал Господ.
И французинът се престрашил:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – и на него казал Господ.
Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Бинго! – бил отговорът.
Едни човекоядци хванали Бай Ганьо, американеца и французина и решили да ги варят. Американеца почнал: - Я съм от Америка, най-великата държава, демокрация, военна мощ, едно-друго… - Не важи, слагайте го в казана. Французина почнал да каканиже: - Я съм от Франция, Айфеловата кула, изкуство, велики художници… - Айде и ти у казана. Дошъл ред и на Бай Ганьо. Той рекъл: - Я па съм от България. - Еееее, така кажи бе човек! - зарадвал се човекоядеца. - Па я там съм завършил висше образование!
Извънземните решили да видят до къде е стигнал човешния разук и интелект и отвлекли Японец, Американец и Бай Ганьо. Затворили всеки с отделна бяла сфера, дали им храна, вода и по две титаниеви гюлета и ги оставили. След половин ден минали да видят дали са направили нещо. Минали покрай Японеца - храната хапнати 1-2 хапки, пил 1-2 глътки вода, седи дъвче, разтга, мачка гюлетата. Извънземните си казали "ясно тоя тука мисли и майстори нещо сигурно ще бяга - добре". Минали покрай американеца - храната изядена, пиенето изпита, той лежи в средата на сферата подпрял глава на едното гюле а другото се търкаля свободно. Казали си "Абе тука си е**** мамата". Отишли при Бай Ганьо и гледат пиенето изпито, яенето изядено и гюлетата ги няма. Почудили е бая и след като не могли да измислят какво е станало с гюлетата решили да го питат.
- Абе ясно изпил си пеиенто и си изял яденето, ама гюлетата къде са?
- Абе не знам едното се счупи, другото го изгубих... тука някъде трябва да е!
Сподели