Чатят си две самотни бабички-наборки, едната нашенка, другата емигрирала преди бая години, в Германия. "Германката": - Аз си имам приятел. - Еййй… браво! И как е, как е? - Ами всеки вторник той идва у нас, аз му готвя айсбайн, той носи цветя, вино и бонбони, хапваме, пийваме, после се прегръщаме и пеем тиролски песни… - С*кс не правите ли? - Еми… той е импотентен, ма Златке, затова не правим с*кс… - И аз съм горе-долу така - всеки ден след работа при мен се качва бай Иван от втория етаж, ядем каквото има, пием каквото е останало, после правим с*кс… - Правите с*кс?!?… - Какво да правим, ма Станке, ние не знаем тиролски песни!…
Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал: - Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван. - Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер! - Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената, децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Бай Иван бил на 102 и години и от едно телевизионно предаване решили да го интервюират. Званнали му те по телефона и казали:
- Добър ден, бай Иване, бихте ли ни оказали честта тази събота да дойдете в нашето предаване като гост, за да кажете на хората как сте оживяли до тази възраст?
- Много бих се радвал да дойда, но точно тази събота не мога.
- Защо не можете?
- Ми, татко се жени.
- Ама как така ?!?! Баща ви е жив, та вие сте на 102 и години?!? Добре, добре, тогава много ви се молим елате другата събота заедно с баща си.
- Много бихме искали, но и тогава сме заети и не можем.
- Защо?
- Ами, тогава дядо се жени.
- Ама.... как така, вие сте жив, баща ви също, че и дядо ви на всичкото отгоре?!?! Още по-добре, ще бъдете сензация, елате по-другата събота в нашето предаване.
- Ами... и тогава не можем, прадядо се жени.
- А-а-а...ама как така, и прадядо ви е жив, това вече е невъзможно...че и се жени на всичкото отгоре?!?!?!
- Ами и той не иска, ама техните го карат.
Бай Иван за първи път ще ходи в София. Не бил излизал от село цял живот. Като се върнал, комшията Пешо
пита:
-Е, как е големият град?
-Хмм, нищо особено, много народ, много коли, ама са малко нервни! Влязох да ударя една ракия в някаква кръчма, вътре лъскаво, скъпо, едно младо, голичко, на една сцена половин час се мъчи да отскубне железен колец, като тия, дето ги слагам за доматите. Дърпа, гъне се, не издържах, скочих и го отскубнах и едно младо, яко ме изхвърли от кръчмата, даже не си платих ракията.
Комунизъм...
Бай Иван бил стругар в скромна работилница в един цех.Чуло се,че ще идва на посещение Тодор Живков.Отишъл директора при Бай Иван:
-Иване,стягай работилницата и пребоядисвай всичко!
-Хич не ме занимавай,другарю директор.
-Бай Иване,плачеш си за наказание.
-Все таз,другарю директор.
Дошъл Тодор Живков в цеха и преглеждал всяка една от работилниците.Когато влязъл в работилницата на Бай Иван всички вече потривали ръце и чакали момента,в който непокизмът му щял да излезе през носа.Но уви Тодор Живков грейнал:
-Здравей Бай Иване,как си,откога не сме се виждали...Ела някой път в София у нас да пием по една ракия...
Всички били зашеметени,но директорът направил Бай Иван бригадир.
След седмица се чуло,че ще идва на посещение Михаил Горбачов - Същата история.Бай Иван отказвал да стегне работилницата,но отново се случило същото:
-Здравей Бай Иване,ела някой път в Москва на по водка да се видим...
Направили го заместник директор.
След месец директорът имал работа в Рим,Италия.Кого да вземе - заместник директора - Бай Иван.
Отишли те,свършили работата,но оставали още няколко часа до полета и решили да слушат неделната меса.
Излязъл Папата да пее,но нещо се загледал в един от хилядите хора и радостно се развикал:
-Това там Бай Иван ли е?Бай Иване!Ела тук да те видя!Как си?Хайде да изпеем заедно неделната меса.
Изпяли я.
Бай Иван вече слизал по стълбичките и хората вече се разотивали когато той видял на едно място събрани в кръг много хора и до тях линейка.Там седял директорър,който изглежда тъкмо се бе свестил и се държал за сърцето.
Бай Иван разтревожено го попитал:
-Другарю директор,какво се случи ?
-Виж Бай Иване...Дойде Тодор Живков - позна те,направихме те бригадир.Дойде Горбачов...и той те позна - направихме те заместник директор.Дойдохме тук - и ПАПАТА те позна! - Всичко това някакси успях да го преживея.Само едно не успях - При мен дойде един японец,потупа ме по рамото и попита:
-Извинявай,кой е оня дето пее с Бай Иван ?
Женската горила в един зоопарк се разгонила, но нямало мъжкар да я оправи и станала много раздразнителна, какво ли не опитали от управата. Накрая един от пазачите се сетил за бай Иван, известен с това че не прощава на нищо от женски род а и се славел като надарен любовник... поканили го -Бай Иване за 500 лева ще нае**ш ли женската горила, че се е разгонила нещо? Бай Иван я погледнал, почесал се, засумтял нещо: -Хмм, момчета, ще я оправя бе що да не я оправя, ама хайде след две седмици като взема пенсията, че сега нещо съм се охарчил и нямам 500 лева в мен.
Мутра пита Бай Иван: - Колко ще ми струва, за да ми направиш оградата на къщата? Бай Иван си казал: - Тоя е мутра, има пари…ще го изръся…и му обявил 10 000 долара! Мутрата се съгласява, но му казва: - Искам я идеално права, ако я изкривиш ще те е*а, да знаеш! Бай Иван започнал да зида, но бил доста притеснен от заплахите на мутрата и в крайна сметка изкривил оградата! Мутрата като видял, че оградата е крива платил на Бай Иван, но викнал двама от хората му и им казал: - Завеждате го в гората и го спуквате от е*ане! Качили го те в колата и пътуват към гората, Бай Иван казва: - Момчета, моля ви бе, стар човек съм, ще ви дам 5000 долара, кажете че сте ме оправили и толкова. - Не можем, ние сме верни на шефа и ще те е*ем докато дишаш. Бай Иван след малко пак: - Моля ви бе, момчета…ще ви дам всичките пари, ще направя квото кажете, само ме пуснете… Прекъсва го звън на телефон… Единия бабаит казва на другия: - Шефа звънна, каза да се върнем, че имало още един, който трябва да застреляме и да изхвърлим в гората. Връщат се, взимат другия…и ги карат и двамата към гората, в колата гробна тишина. По едно време Бай Иван потупва единия бабаит по рамото и му казва: Ей, момчета, да не стане някаква грешка, аз съм за е*ането!
Един човек имал проблем със с*кса - свършвал много бързо. Какви ли не доктори обиколил, никой не могъл да му помогне. Накрая последен шанс му бил един психоаналитик. Доктора: - Значи, като почнете с*кса, ще си представиш, че си на една автобусна спирка и чакаш например автобус номер 20 да дойде. Минават много автобуси, но не и 20-ката. Най накрая идва, ти се качваш и пътуваш до последната му спирка. След това слизаш и чакаш същия номер в обратна посока. И отново - автобус след автобус, но не и 20-ти номер. Когато най-накрая дойде, ти се качваш и пътуваш до спирката, от която си тръгнал. Слизаш и отиваш например при бай Иван да пиеш едно кафе. И чак тогава ще свършиш. Човекът си тръгнал доволен като обещал да дойде на другия ден, да сподели на доктора как е минала вечерта. Влиза в кабинета на другия ден и вика: - Докторе, нищо не стана с тая твоя терапия. - Защо, бе? - пита доктора. - Ами както ме посъветва, като се награбихме вечерта с жената и аз почнах да си представям как чакам 20-ти номер на спирката. Но не щеш ли, идва веднага моят автобус и от него слиза бай Иван... с кафето...
Кака Пена била местната грозотия и поради тази причина си нямала постоянен партньор. За това тя канела понякога някой пияница и след две-три ракии го карала да я задоволява с*ксуално. Един ден тя поканила бай Иван, местен пияница, който се славел с това, че на младини след пиянски запой, опънал Ламята Спаска и тя избягала през девет планини в десета, но с кака Пена нещата били къде, къде по-страшни. Та, седи на прозореца кака Пена и чака бай Иван. Гледа в далечината бай Иван тича, тича, спъне се, падне, стане, поотупа се и пак продължи да тича. Та след няколко минути, тананикайки си мелодията от филма „Умирай трудно", Ванката се озовал пред вратата на Пена. Тя му отворила и му рекла: – К'во става, бе Иване? Тичаш, тичаш, паднеш, станеш - да не ти е лошо нещо? – Не ма Пено, тичам щото ми се пие та ми се реве, но като се сетя, че после трябва да те ч*кам, направо припадам.
Сподели