Учителката пита класа какво са разбрали от днешния урок, а всички мълчат. Учителката казала:
- Хайде Иванчо, кажи ти нещо!
- а Иванчо изръсил:
- На Другарката Петрова и мирише пу*ката
- Възмутена, Другарката Петрова води Иванчо при Директора. След като направила кратко обяснение на създалата се ситуация, Директора казал:
- Иванчо, бързо ми дай телефона на баща си!
- Иванчо, дал някакъв номер, след което Директора взел да набира. От отсреща се чул следния отговор:
- Министъра на Образованието и Науката, Слушам!
- Директора, като попарен затръшнал телефона и гневно се провикнал на учителката:
- Абе, Другарке Петрова, абе мийте ги тия пу*ки, бе да му е*а майката!
Тур оператор на мощна английска туристическа фирма е на 10-дневна командировка в България да огледа пазара и да си даде след това мнението на експерт за евентуално влизане на тази фирма на българския пазар. Дошло мацето, обиколило морски и планински курорти, огледало база, комуникации, инфраструктура и докладва пред борда на директорите в Лондон за своите впечатления и експертно мнение - всичко е в суперлативи с малки забележки, които няма да повлияят на влизането на фирмата тук, т.к. сме вече в ЕС и това са временни неща. Накрая президентът на фирмата пита:
-Кейт, кажи нещо от народопсихологията на българина, неща от бита им, на които ние да заложим в концепцията по реализацията на нашето влизане на този пазар.
-Г-н президент, много гостоприемно племе, гледат си децата до 50 годишна възраст, сменят си колите на 20 години минимум, между себе си са много лъжливи, но само едно за мен е необяснимо - строят къщи, в които все едно ще живеят по 300 години, а еб*т така, все едно утре ще умрат!
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение:
- Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя?
- Стена - казва Петърчо.
- Правилно, но може и да е магаре - допълва учителката.
- Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето?
- Крава - казва Марийка.
- Правилно, но може и да е купчина старо сено - допълва учителката.
- А може да е и купчина тор - провиква се Иванчо.
Учителката:
- Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите.
- А може ли и аз да попитам нещо? - казал Иванчо.
- Питай, Иванчо - казала му учителката.
- Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то?
- Марш при директора! - му казва учителката дърпайки ухото му.
- Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
В 17659-то СОУ бил въведен час по Сексология за учениците от най-горните класове.Директорката била скептично настроена към поредния експеримент с учениците от страна на министерството,но нямало какво да направи.За преподавател по новия предмет бил назначен млад мъж...
В краят на първия срок директорката се престрашила да влезе в час,за да види точно какви теми се изучават и ... пред черната дъска стоял преподавателя по Сексология чисто гол и при това с ерекция!!!Директорката щяла да припадне:
-Господин учителю,не мога да повярвам...
-Госпожо Директор,това е час по Сексология и е нормално да запознавая учениците и най-вече ученичките,с мъжкото тяло.
Примирила се директорката,казала си,че времената доста са се променили и че тя явно не в час.След два месеца обаче пак й станало любопитно и изненадващо влязла 10 мин преди края на часа.Пред учениците стояла гола жена.Директорката направо изпаднала в истерия,но получила от учителя подобен отговор като предния път:
-Това е час по Сексология!Запознавам аудиторията с женското тяло.
И този път директорката го преглътнала някакси,решила,че може би не трябва да е толкова консервативна.Така всичко си вървяло нормално няколко месеца.Един ден обаче директорката както си вървяла по коридорите,чула,че от кабинета по Сексология се разнасят стенания,възклицания и т.н. Госпожата била силно обезпокоена и веднага нахълтала в стаята.Най-големите й страхове се оказали истина - това приличало на някаква оргия. Момчетата били напънали момичетата на задна прашка.Само една двойка на последния чин била в поза 69.Имало и някакво момче зад вратата,което ръкоблудствало...Учителят веднага се запътил към директорката:
-Госпожо,моля ви да напуснете.Учениците имат класна работа. Темата е "Задна прашка".
-Ъъъ,а тези двамата на последния чин какво правят?
-Тези двамата ги хванах да "преписват" и им казах да развият друг въпрос.
-Ами момчето зад вратата?
-Този младеж,номер 7-ми,системно не ми влизаше в часовете и му казах да "пише" каквото знае...
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал: - Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван. - Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер! - Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената, децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ. - Какви сте вие? – попитал той. - Линукс администратори. – отвърнали всички. - Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null. Всички потръпнали. - Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили? - Федора – казал англичанинът. - Убунту – казал французинът. А бай Ганьо казал: - Бонго-бонго! Всички се спогледали, а Господ попитал: - Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция? - /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът. - /etc/network/interfaces – отговорил французинът. - Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо. - И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ. - В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът. - Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция? - yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът. - sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът. - bongo bongo. – отговорил бай Ганьо. - Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо. - Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо. - Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция? - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът. - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът. - Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после... - Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши. Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – казал Господ. И французинът се престрашил: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – и на него казал Господ. Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Бинго! – бил отговорът.
Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
- Искаш ли да станеш директор на банка?
- Ъ?... Нечем!
- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
- А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
- Искате ли за директор на банка един български овчар?
- ?!?!... Не, естествено.
- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
- ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
- Искате ли за зет един български овчар?
- Хе, хе, хе. Не, разбира се.
- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
- ...
- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
- Искате ли да се омъжите за...
- НЕ ИСКААААААМ!
- Да, но той е български овчар!
Сподели