Една набожна жена веднъж изневерила на мъжа си и след това веднага се помолила на Господ, чувствайки се много грешна: - "Моля те Господи, прости ми прегрешението. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Разбрах, че това наистина е смъртен грях..." Докато си се молила и изповядвала, нещеш ли, Господ взел, че и отвърнал: - "Добре, греха ти няма да простя, но понеже си искрена, ще ти дам още 10 години живот и после ще пратя Св. Петър да те прибере". Жената хем уплашена, хем супер щастлива... 10 години охолен живот с мъжа си, вярна, пътувания по света, купони, яхти, все с него - щастлив живот. Минали се 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо щяла да ходи на круиз с мъжа си, но се оказало, че той има неотложна работа и я убедил да отиде сама. Женицата така и направила. Качила се на огромния кораб, мъжът и махнал с усмивка от кея на изпроводяк... Корабът вече насред океана, когато страхотна буря се развихрила, огромни вълни заливали палубата и клатушкали плавателния съд, така, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта започнали да подават. Корабът очевидно започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената в миг се сетила, че ето, вече били минали 10 години и сега и е дошло времето. Помолила се пак със сетни сили на Господ: - "Боже, сетих се, че минаха 10 години и че е дошло време да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези други хора?! Те не са заслужили, моля те, спаси ги!" Тогава Господ и отвърнал: - "Ама ооо, я се огледай наоколо!" Гледа жената - само жени около нея, включително и капитанката и екипажът и. - "Аз вас 10 години съм ви събирал, долни к*рвички!"
Мили ми дядо Коледа,
Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р.Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!
Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...
С поздрави,
твой Вальо
П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
Един симпатяга гушнал букета и като много праведен отишъл в Рая. Посрещнали го Господ, Св. Петър, ангелите-цветя, блаженство, спокойствие, идилия! След 1 месец му станало много скучно от вечното блаженство. Помолил Господ да отиде за 1 ден в ада. Готово!
Посреща го едно супер секси маце, "Мерцедес" лимузина, шофьор, барове, бардаци, чукане до полуда, уиски и черен хайвер!Връща се симпатягата на другия ден. След месец, пак му станало скучно от вечното блаженство. Помолил Господа, да го изпрати в ада за 10 дни. Историята се повтаря, нашият вече не го свърта в този блажен рай. Отправил гореща последна молба към Всевишния:
-Господи, изпрати ме за вечни времена в ада!
-Готово!
Още от вратата на ада, дяволите му стегнали х*я с едно менгеме, поставили го на гол гъз върху една разпалена жарава, и започнали да му наливат разтопено олово в устата.
-Господи, нали съм праведен, с какво заслужавам тези адски мъки!
-Ами, ти какво искаш бе , мой човек?Онуй, дето ходи два пъти в ада, беше туризъм, а това сега е емиграция...
Студенти имали лекция по философия и се водел разговор на тема: Има ли Бог или няма.
Професорът представил следната логика:
- Някой, от вас колеги, чувал ли е Господ?
Тишина...
- Някой, от вас, да се е докосвал до Господ?
Тишина...
- Някой, от тук присъстващите, да е виждал Господ?
Пак тишина...
- Тогава, Господ не съществува!
Но един от студентите се замислил и поискал думата. Любопитен да чуе какво има да каже този дързък студент, професорът му дал думата.
Студентът:
- Колеги, някой от вас да е чул мозъка на нашия професор?
Мълчание...
- Някой да е докосвал мозъка му?
Мълчание...
- Някой да е виждал мозъка на нашия преподавател?
Мълчание...
- Тогава, според неговата теза излиза, че той няма мозък!
Модернизирани поговорки: Написан коментар, хвърлен камък. Който добавя в група другиму, сам пада в нея. Сирoмах човек — жив спамър. Ако искаш да познаеш човека, дай му администраторски права във фен страница. Ако човек сам не си лайкне поста, никой друг няма да му го лайкне. Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй във Фейсбук. Ако не посееш заявки или линк към профила ти, няма да пожънеш приятели. В царството на слепите едноокият е модератор. Всяка жаба да си знае профила. Всеки статус за три дни. Вълкът профилната снимка си мени, но нрава — никога. Гладна кокошка Фармвил сънува. Да би мирно седяло, не би рипорт видяло. Да ме опази Господ от приятелите ми, а от фийда им сам ще се пазя. Един линк пролет не прави. Последното важи и за селфито wink emoticon И лудият потребител не одобрява заявка за приятелство от пияния. И сам потребителят е потребител. Покажи ми списъка с приятелите ти, за да ти кажа какъв си. Който рипорт прави, от рипорт умира. Краставото куче всички го сръчкват. Лоша рана заздравява, хейтърска дума не се забравя. Фармвил не ще молитва, а цъкане. Фенове за страница с трици не се ловят. Малкият коментар профила закрива. Мижи да те тагна. По профилната снимка посрещат, по ума изпращат. Рибата още в морето, той му писал на Стената. Сърдитко Петко, празна му Стената. Тихият профил е най-дълбок. Админът дава, модераторът не дава.
Християнин, мюсюлманин и атеист летят в самолет. Двигателите на самолета отказват и той тръгва да пада. Християнинът се успокоява сам:
- Аз живях праведен живот и винаги вярвах в Господ, не ме е страх да умра, ще попадна в Рая и ще живея щастливо там.
Мюсюлманинът се успокоява с думите:
- Аз водих праведен живот и винаги вярвах в пророка Мохамед и в Аллаха, не ме е страх да умра, ще живея на ония свят много по-добре.
Христянинът казва:
- Ще ме прощаваш, но ти вярваш не в този Бог, в който трябва. Там при вас няма по-добър живот горе.
Мюсюлманинът го парира:
- Много се заблуждаваш! Няма друг Бог, освен Аллах.
Продължават да спорят, докато не ги прекъсва атеистът:
- Вие продължавайте да си спорите, чия вяра е правилна, а аз вярвам в науката, която ме е снабдила с парашут, така че, прощавайте господа..
Попаднал папата в рая. Дошло време за обяд.
Бог:
- Е, какво, да хапнем, а?
- Добре, съгласил се папата.
Отворил Господ буркан с туршия и започнали да ядат. Папата гледа - долу в ада хората ядат черен хайвер, пържолки, пресни плодове.
На следващия ден Господ отново пита:
- Е, какво, ще хапнем ли?
- Ще похапнем.
Отваря Господ консерва домати и започват да ядат мълчаливо. Долу в ада хората пак нагъват всякакви вкусотии.
- Господи! - не се сдържа папата. - Защо ние тук отваряме консерви, а тия долу се скъсват да ядат все хубави неща?
- Ох, миличък... - въздъхва Господ. - Кой ще ти дойде тук да готви само за двама човека!?!