Трима американци умрели и отишли на ония свят.
Свети Петър попитал първия:
– Кръшкал ли си някога на жена си?
Ония отсякъл твърдо:
– Не! Никога!
Райският ключар се усмихнал:
- Браво! Виждаш ли ония две врати? Мини през лявата и си право в рая!
После се обърнал към втория:
– Ами ти – изневерявал ли си на съпругата си?
Ония отговорил гузно:
– За съжаление – да! Ама само два пъти!
Пазителят на небесните двери въздъхнал:
– Оф... какво да те правя? Хайде, от мене да мине! Виждаш ли ония две врати? Мини през лявата и си право в Рая!
Най-после дошъл ред и на третия:
– Ами ти – престъпвал ли си брачната клетва?
Човекът казал с виновно изражение:
– Да, но беше един-единствен път! Разбери ме правилно! Бях миналата седмица в Тексас. И там се запознах с една мръсница, която се похвали, че можела да изсмуче топка за голф през градински маркуч. Просто, не можех да пропусна такава възможност! И наистина, тя ми извъртя такава яка свирка, че загубих дар слово!
Светият старец вдигнал показалеца си:
– Виждаш ли ония две врати? Мини през дясната!
Нещастникът паднал на колене:
– О, не! Моля те, заради една свирка – не ме изпращай в ада!
Свети Петър го погледнал с недоумение:
– Какъв ад, бе, пич? Това е изходът! Двамата с теб заминаваме за Тексас!
Монетата от 10 стотинки я прегазила кола, и умряла. Въздигнал се нейният дух, и пристигнал на портите на Св. Петър.
- Аз тука такова, малко умрях! - скромно запелтечила 10 ст.
Райският портиер вдигнал очи от тетрадката, и мигом ги опулил, виждайки дребната монета.
- Охооо, добре си ми дошла 10 ст., заповядай, настанявай се, вземи си тука карамелче! - припряно отворил портата Св. Петър, и започнал да подканя.
- Б-благодаря! - изчервила се 10 ст.
Св. Петър продължава:
- Избрали сме ти най-хубавото място на плажа, имаш собствена ложа в дискотеката...
- Ама аз...
- Ето ти ключовете за ламборджинито, ето там тая вила е за тебе...
- Как така...
- За рожденият ти ден сме викнали Майкъл Джексън...
- Е, много нещо! - засрамила се пак монетата.
- Няма да се притесняваш, тука си ВИП персона! - потупал я по гърба Св. Петър, и я оставил да се кефи.
По някое време на портите пристигнала банкотата от 100 лв. Чака, чака, пуфти, Св. Петър си дреме на тетрадката и не обръща внимание.
- Кхъм-кхъм! - казала 100 лв. изпод мустака.
- Ти какво? - гледа под вежди Св. Петър и си пише нещо.
- Аз съм 100 лв, умрях и пристигам в рая.
- Ааа, тъй ли, ми я попълни тоя формуляр!
Подава една дебела бланка светият. 100 лв. пише, попълва, предава. Св. Петър ѝ мята един ключ и вика:
- Общежитие 312б, хай влизай.
Стотарката влиза в Рая, и вижда - 10 ст. е кинозвезда, ВИП, милиардер, селебрити, купони, частни самолети, яхти, мацки, че и паметник си има. А пък на нея - никой не обръща внимание, че и съквартирант ѝ е някаква рубла. Връща се при Св. Петър и вика:
- Светия, как така, 10 ст. струва 1/1000 от мене, а получава всякакви облаги, а на мене нищо.
Светецът си побутва очилата:
- Така, така, тебе нещо не съм те виждал в черква, а само в публичните домове?!
Умрял един зиморничав. Застанал пред Свети Петър. Той отваря големия тефтер и го намира:
- Такаа, ти човече си праведен. Отиваш в рая.
- Ама там как е? Топличко ли е? Че аз съм малко зиморничав...
- Топло е, светло, птички пеят, реки от мед и мляко текат. С една дума Рай!
- Добре тогава...
Влязъл човека и след малко се връща на портала.
- Слушай Свети Петре, тука има няма 23-25 градуса. Хладно ми е. Не може ли малко да засилим печките?
- Не може чадо, че изпукаме буриите. Тука е толкова, никой досега не се е оплакал...
- Тогава искам в Ада. Там нали има казани, трябва да е топло?
- Не може бе човек, не става тъй.
- Не може, ама аз няма да замръзвам...
- Ем, добре... чакай да извикам баш дявола.
Дошъл рогатия и му го връчили. Ония почнал да го кара по кръговете на ада.
Нашия си знае само „Хладно е малко, по-топло няма ли!?“
Дяволът го разкарал през всички кръгове, накрая го вкарал в 9-тия и му рекъл:
- Туй последния, от него по-горещо няма...
- Е хубаво тогаз, е ония казан е за мене, ама ако може да засилите малко огъня?
Минало известно време. Свети Петър се сетил за зиморничавия и слязъл долу да пита за него. Дяволът му казал:
- Мани го тоя. Само мрънка, хладно ми е, хладно ми е... Заминаха ми дървата. Трябваше нова партида да поръчвам. Ама сега му сложихме един голям куп та може да е пукнал от жега вече.
- Не може така, той е праведен, не бива да го тормозиш толкоз. Да идем да го видим как е.
Отишли до деветия кръг. Дяволът отваря една нажежена в ярко червено врата, от вътре лъхва нетърпима жега чак рогатия се дръпнал, а от вътре се чуло:
- Врататааа!!!