Иван бил женен, но имал голям мерак на малката си балдъзка Йовка... Чудел се как да й посегне, че то не било редно, а и било голема грехота.. но и мерака му бил много силен...
В селската кръчма всяка вечер се събирали попа, даскала и кмета... Те, като елита на селото, бистрели на винце и ракийка политиката... и решавали проблемите на селото...
Обаче Иван бил голям хитрец... Една вечер си намазал с катран лицето... турил си рогата от коча, дето го заклал миналата зима... и почукал късно посред нощ на прозореца на даскала.
- Даскале, даскалеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
И така три пъти през тази нощ тропал на прозореца на даскала... и му говорел като Сатаната...
На другият ден в кръчмата даскала, недоспал и изплашен, разказал на попа и кмета за случката:
- Попе, ти си божи човек. Нощеска при мен дойде Сатаната и ми каза, че ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
Попа му рекъл:
- Даскале, ти си учен човек. Снощи тъй са беше накълвал с онази пивка ракия, че и Св.Петър може да ти се е привидял.
Иван бил на съседна маса и дочул разговора... Вечерта пак се дегизирал... но този път отишъл при кмета:
- Кмете, кметеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноде малката си балдъзка Йовка, голем мор ще затрие целото село!
И така три пъти му тропал на прозореца...
На следващата вечер кмета, изплашен и треперещ, споделил с попа и даскала за случката :
- Попе, и на мен снощи ми се яви Сатаната... Каза, че ако Иван не прасне малката си балдъзка Йовка, голем мор щял да налегне целото село... Какво ще правим, а?
Попа:
- Кмете, от блажкото ще да е... То тия мазни пържоли, дето ги яде снощи, тъй действат тежко на стомаха... че човек сънува кошмари...
Иван пак дочул разговора... и вечерта посетил дегизиран и попа... Три пъти му тропал на прозореца... и три пъти му казвал, че е Сатаната, и ако Иван не оноде малката си балдъзка, голям мор ще споходи целото село.
На другият ден... още по обяд... попа събрал кмета и даскала в кръчмата... и с треперещ глас, озъртайки се да не го че някой друг, им казал:
- И на мен снощи ми се яви Сатаната. Боже, опази нас грешните! - прекръстил се той. - Да вземем да направим нещо,а? То иначе е грехота. Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
- Да отидем да говорим с бащата на момичето и братята й... Поне наполовина Иван да й го оноди... та барем половината село да спасим... Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
Отишли тримата при бащата на момичето да му кажат за случката... а и за да спасят селото от мор.
Попа почнал да говори на бащата на балдъзката:
- Бат Любене, голямо зло е надвиснало над селото ни... Ей го на, Сатаната, три нощи поред се яви и на трима ни... и ни каза, че ако Йовка не даде на батя си Иван, голем мор ще споходи и затрие целото село... Боже, опази ни! Може да е грехота, но барем нека Йовка да даде на батя си поне наполовина да й го оноди... че барем да спасим половината село.
В същото време Йовка слушала зад вратата в другата стая... и като чула, излязла... и нервно тропнала с крак:
- Ааа, таа нЕма да я бъде!!! Или целио кат' на кака... или мор за цяло село!!!
Трима американци умрели и отишли на ония свят.
Свети Петър попитал първия:
– Кръшкал ли си някога на жена си?
Ония отсякъл твърдо:
– Не! Никога!
Райският ключар се усмихнал:
- Браво! Виждаш ли ония две врати? Мини през лявата и си право в рая!
После се обърнал към втория:
– Ами ти – изневерявал ли си на съпругата си?
Ония отговорил гузно:
– За съжаление – да! Ама само два пъти!
Пазителят на небесните двери въздъхнал:
– Оф... какво да те правя? Хайде, от мене да мине! Виждаш ли ония две врати? Мини през лявата и си право в Рая!
Най-после дошъл ред и на третия:
– Ами ти – престъпвал ли си брачната клетва?
Човекът казал с виновно изражение:
– Да, но беше един-единствен път! Разбери ме правилно! Бях миналата седмица в Тексас. И там се запознах с една мръсница, която се похвали, че можела да изсмуче топка за голф през градински маркуч. Просто, не можех да пропусна такава възможност! И наистина, тя ми извъртя такава яка свирка, че загубих дар слово!
Светият старец вдигнал показалеца си:
– Виждаш ли ония две врати? Мини през дясната!
Нещастникът паднал на колене:
– О, не! Моля те, заради една свирка – не ме изпращай в ада!
Свети Петър го погледнал с недоумение:
– Какъв ад, бе, пич? Това е изходът! Двамата с теб заминаваме за Тексас!
Монетата от 10 стотинки я прегазила кола, и умряла. Въздигнал се нейният дух, и пристигнал на портите на Св. Петър.
- Аз тука такова, малко умрях! - скромно запелтечила 10 ст.
Райският портиер вдигнал очи от тетрадката, и мигом ги опулил, виждайки дребната монета.
- Охооо, добре си ми дошла 10 ст., заповядай, настанявай се, вземи си тука карамелче! - припряно отворил портата Св. Петър, и започнал да подканя.
- Б-благодаря! - изчервила се 10 ст.
Св. Петър продължава:
- Избрали сме ти най-хубавото място на плажа, имаш собствена ложа в дискотеката...
- Ама аз...
- Ето ти ключовете за ламборджинито, ето там тая вила е за тебе...
- Как така...
- За рожденият ти ден сме викнали Майкъл Джексън...
- Е, много нещо! - засрамила се пак монетата.
- Няма да се притесняваш, тука си ВИП персона! - потупал я по гърба Св. Петър, и я оставил да се кефи.
По някое време на портите пристигнала банкотата от 100 лв. Чака, чака, пуфти, Св. Петър си дреме на тетрадката и не обръща внимание.
- Кхъм-кхъм! - казала 100 лв. изпод мустака.
- Ти какво? - гледа под вежди Св. Петър и си пише нещо.
- Аз съм 100 лв, умрях и пристигам в рая.
- Ааа, тъй ли, ми я попълни тоя формуляр!
Подава една дебела бланка светият. 100 лв. пише, попълва, предава. Св. Петър ѝ мята един ключ и вика:
- Общежитие 312б, хай влизай.
Стотарката влиза в Рая, и вижда - 10 ст. е кинозвезда, ВИП, милиардер, селебрити, купони, частни самолети, яхти, мацки, че и паметник си има. А пък на нея - никой не обръща внимание, че и съквартирант ѝ е някаква рубла. Връща се при Св. Петър и вика:
- Светия, как така, 10 ст. струва 1/1000 от мене, а получава всякакви облаги, а на мене нищо.
Светецът си побутва очилата:
- Така, така, тебе нещо не съм те виждал в черква, а само в публичните домове?!
Умрял един зиморничав. Застанал пред Свети Петър. Той отваря големия тефтер и го намира:
- Такаа, ти човече си праведен. Отиваш в рая.
- Ама там как е? Топличко ли е? Че аз съм малко зиморничав...
- Топло е, светло, птички пеят, реки от мед и мляко текат. С една дума Рай!
- Добре тогава...
Влязъл човека и след малко се връща на портала.
- Слушай Свети Петре, тука има няма 23-25 градуса. Хладно ми е. Не може ли малко да засилим печките?
- Не може чадо, че изпукаме буриите. Тука е толкова, никой досега не се е оплакал...
- Тогава искам в Ада. Там нали има казани, трябва да е топло?
- Не може бе човек, не става тъй.
- Не може, ама аз няма да замръзвам...
- Ем, добре... чакай да извикам баш дявола.
Дошъл рогатия и му го връчили. Ония почнал да го кара по кръговете на ада.
Нашия си знае само „Хладно е малко, по-топло няма ли!?“
Дяволът го разкарал през всички кръгове, накрая го вкарал в 9-тия и му рекъл:
- Туй последния, от него по-горещо няма...
- Е хубаво тогаз, е ония казан е за мене, ама ако може да засилите малко огъня?
Минало известно време. Свети Петър се сетил за зиморничавия и слязъл долу да пита за него. Дяволът му казал:
- Мани го тоя. Само мрънка, хладно ми е, хладно ми е... Заминаха ми дървата. Трябваше нова партида да поръчвам. Ама сега му сложихме един голям куп та може да е пукнал от жега вече.
- Не може така, той е праведен, не бива да го тормозиш толкоз. Да идем да го видим как е.
Отишли до деветия кръг. Дяволът отваря една нажежена в ярко червено врата, от вътре лъхва нетърпима жега чак рогатия се дръпнал, а от вътре се чуло:
- Врататааа!!!