Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ.
- Какви сте вие? – попитал той.
- Линукс администратори. – отвърнали всички.
- Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null.
Всички потръпнали.
- Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили?
- Федора – казал англичанинът.
- Убунту – казал французинът.
А бай Ганьо казал:
- Бонго-бонго!
Всички се спогледали, а Господ попитал:
- Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция?
- /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът.
- /etc/network/interfaces – отговорил французинът.
- Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо.
- И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ.
- В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът.
- Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция?
- yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът.
- sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът.
- bongo bongo. – отговорил бай Ганьо.
- Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо.
- Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо.
- Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция?
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът.
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът.
- Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после...
- Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши.
Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – казал Господ.
И французинът се престрашил:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – и на него казал Господ.
Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Бинго! – бил отговорът.
Като всяко действие във вселената алкохолът има равно по сила и обратно по ефект противодействие. Това не е водата, въпреки че би могло да мине за правилен отговор. Това е махмурлукът – гадната тъпа болка в главата (и не само), която те кара да се движиш като статист в "Живите мъртви", да се оплакваш във фейсбук, да обещаваш на себе си, на господ и на всеки, който има нещастието да те слуша, как никога, ама никога вече няма да правиш така. И след това, разбира се, да се напиеш отново след няколко дни, но това е друга тема. Смешното е, че колкото и да си слушал за махмурлука, никога не си истински готов за него, докато не се сблъскаш очи в очи… по-точно слепоочие в слепоочие.
Сподели