Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър, - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава...Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ, - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ, - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус, - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смеейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибoловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!
Събрали се един ден Поп, Равин и Ходжа и се заговорили за това как решават колко пари от даренията трябва да останат за тях и колко за бог. - Ходжата споделил, че има касичка, която в края на деня бутал на земята. Това което паднело на килима, било за него, а това на дървения под - било за бог. - Попът побързал да каже, че и той правел нещо подовно, но обръщал касичката в джоба си и каквото изпаднело оставало за бог, а другото го прибирал. - Равина пък хващал касичката с парите, хвърлял ги във въздуха, и каквото господ си вземел било за него, каквото паднело на земята Равинът прибирал за себе си.
Седял си Господ, и решил най-накрая да прибере при себе си и Скалата.Повикал Смъртта, и й казал, така и така, там в Щатите има един левент, як и силен, но го искам при мене вече, аз да му се радвам, иди и го прибери.Отива Смъртта, звъни на входната врата на имението на Скалата, той пита:
-Кой е?
-Смъртта съм, идвам за теб. Оня побеснял. Излязъл, направил я на дармадан, бой. бой. бой. Качил я, в багажника на джипа, закарал я в планината, завързал я за едно дърво..С*кс, с*кс, с*кс... Накрая си тръгнал.Освестила се Смъртта след 2 дни и се прибира на небето.Гледа я Господ, окаяна, разпарцалена, в синини, и едва си седи на краката.
Пита разтревожено Господ:
-Какво стана? ? ?
-Абе, остави се... Първо бой, бой... после с*кс, с*кс, с*кс... Господ още по разтревожен:
- Ти, нали не му каза, кой точно те праща? ? ?
Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближил се и попитал:
- Човече, защо са ти тези звънци?
- Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо.
- Добра душа си ти, сине мой...
- А, не! Грешен съм, отче!
- И какви са ти греховете?
- Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката... ох, колко съм грешен!
- Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове, имаш ли?
- Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им... ох, колко съм грешен..
- Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките, Господ ще ти го прости... Друго?
- Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня...
Попът го прекъсва:
- Сине! Аз мисля, че тия звънчета, не на краката трябва да си ги връзваш, май...
Един поп си кара катафалката и на едно кръстовище се срещат челно с една "баварка" управлявана от мутра. Слиза мутрата и почва да псува:
- Ей, брадато к....е, къде-е-е гле-еаш бе, ма-а-ама ти проста?!?!
Попа слиза, съвсем невъзмутимо и с благ глас казва:
- Чадо Божие, успокой се, недей се гневи - бърка в катафалката и вади бутилка уиски - ами дай да пием за наше здраве, че Господ ни пожали и ни остави живи и здрави!!! - подава отворенaта бутилка на мутрата.
Оня надигнал бутилката и на няколко глътки я преполoвил, подал я на попа и му вика:
- Айде дядо попе, твой ред е!!!
А попа с отрицаващи движения му отвръща:
- Не-е-е синко, моят ред ще дойде по-късно, аз в момента чакам КАТ.
Бог създал Адам и го пуснал да си щъка из райските селения. Минало известно време обаче и на Адам му доскучало да се къпе в мед и мляко и отишъл при твореца си. Помолил го: - Господи, направи нещо, което да имам за компания, че сам е много скучно, дори и в Рая! - Да ти пусна кабелна, интернет, абонамент за порносписания? – попитал Господ. - Не вършат работа, казал Адам. – Искам жена! - Каква да бъде? – попитал Господ. - Да е умна, да е красива, да е добра, да е любвеобилна, да е грижовна, да ме уважава, да е работлива и да не мрънка постоянно, помолил Адам. Господ извадил тефтер, наплюнчил молива и започнал да смята. Като приключил рекъл: - Ще ти струва 3 ребра, едно ухо, един бъбрек, 3 пръста, 4 зъба… Адам го прекъснал ужасен: - Господи, виж какво можеш да направиш за едно ребро!
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.