Съществува легенда, според която в стари, престари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
Един човек непрекъснато повтарял, че Господ е с него и го пази от всичко. Един ден станало жестоко наводнение. Водата започнала да се покачва, заляла улиците, започнала да залива прозорците на къщите. Човека се качил на покрива на една къща и започнал да се моли на Бог. По едно време минава лодка с хора. - Качвай се човече! Ще те спасяваме! - извикали хората в лодката. - Не, няма. Мен Господ ме пази. - отговорил той и продължил да се моли. Водата продължавала да пълзи нагоре. Задава се втора лодка. Хората вътре видели, че на покрива има човек до кръста във водата и му извикали: - Качвай се бе човек, ще се удавиш! - Нямаааа, мен Господ ме пази. Водата му стигнала до врата. Задава се трета лодка. - Качвай се, човек! - Няма бе. Мен Господ ме пази. Отминала и третата лодка. Водата започнала да покрива устата на човека. Разбрал той, че ще се дави и упрекнал Господ: - Уж ме пазеше до сега, а ето оставяш ме да се удавя! В този момент се показал Господ и ревнал: - Ти какво искаш бе педал? Цели три лодки ти пратих да те спасяват, а ти не, та не!