Един адвокат починал. Понеже бил твърдо убеден, че е живял праведно, той се запътил директно към рая. Минал през адската кръчма да пийне две питиета, та затова се позабавил, но все пак към 2.30 през нощта пристигнал пред райските порти. Започнал да тропа здраво по вратата. Св. Петър отворил и запитал адвоката какво иска. - Как какво?! Влизам, бе. Мръдни се! - рекъл адвокатът. - Но вие не сте за тук - отговорил Св. Петър. - Бе ти ли ще ми кажеш за къде съм, бе дядка? Кой си ти?! Мръдни се да мина. - Аз съм Свети Петър и аз съм този, който пуска праведниците в Рая. - Какво, какво? Ти пускаш? Нещо сертификат имаш ли? Лицензия? Концесия? Я се легитимирай, бе? К'Ъв си ти? Св. Петър трябвало да признае, че няма как да се легитимира. Отишъл при Исус и му казал: - Исусе, тука един адвокат…Иска ми лицензия. Исус решил да се справи сам с проблема и на крака отишъл до райската порта. - Какво обичате? - обърнал се той към адвоката. - Боба, леба и тия три неща обичам. Ти кой си? - Исус съм аз. Назначен съм тука да управлявам от Господа-Бог, който владее всичко. - Така ли? Я си дай пълномощното! - озъбил му се адвоката. Исус трябвало да признае, че няма как да докаже правата си, затова със Св. Петър решили да отидат при Господ и да решат кардинално проблема. Речено - сторено. Но когато стигнали при Господа, последният твърдо им рекъл: - Пускайте го! - Ама как?! Той е пиян! Трябва да му обясним, че не може. - Пускайте го тоя, че аз докато му обяснявам, той ще ми иска Удостоверение раждане и за граждански брак.
Един ден Исус решил да заведе приятелите си на разходка в планината… Преди да тръгнат им казал да си вземат по един камък. Всички си взели нормални камъни (големи колкото 2 юмрука), а Юда си взел едно много малко камъче. Тръгнали нагоре към планината. Качили се най-отгоре и тогава Исус ги попитал дали са гладни, а те му отговорили с “да”. Той превърнал камъните им в хляб и сещате се всички се наяли, а Юда останал гладен. След два дена Исус решил пак да се разходят до върха на планината. Отново им казал да си вземат по един камък. Всички си взели нормални камъни, а Юда си взел една скала камък. Цял ден се катерили по баирите на адския пек и накрая стигнали. Юда бил още по-зле, но мисълта за хляба го държала. Дошъл момента, когато Исус ги попитал дали са гладни. Юда не го оставил да се доизкаже и отговорил с “да, да, да, да”. И тогава Исус казал: - Еми аз тука в чантето нося кроасани…