Учителката казала на учениците всеки да си донесе домашния любимец за следващия час по биология. Всички донесли кученца, котки, костенурки, рибки... Все страхотни животинки. Добре отгледани и пригласени за изложба. Започнала Марийка:
-Това е моето кученце, храним го със специални храни, всеки ден го къпем, то е най-красивото кученце на света.
Всички деца пляскали. Минали още няколко деца и дошъл ред на Иванчо. Учителката го запитала:
-Какво е това Иванчо, всички са донесли красиви животинки - кученца, котки, рибки, зайчета, а твоето някакво опърпано, оръфано, проскубано, смачкано - на абсолютно нищо не прилича.
-Това е морско свинче, госпожо. - отговорил Иванчо.
-Е как морско свинче бе Иванчо, виж морското свинче на Гошко, колко е хубаво... А твоето цялото проскубано, окъсано и смачкано...
-Еми това е от тиксото, госпожо...
-Какво тиксо бе Иванчо?
-Еми докато го чукам го овивам с тиксо да не се пръсне като свърша :)
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала:
- Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
- Да, госпожо - отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класът имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
- Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспекторът казал:
- Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
- Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци...
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил...
- ...се еб*т, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
- Иванчо, не е ли малко неудобно...
- Еми неудобно е как няма,знаете ли как се пързаля!
На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.