В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: - Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: - Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: - Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: - Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: - Е_ал съм му майката, и утре е ден!"
Иванчо бил на 14-15 години и му се е*е та две не вижда, но няма коя....
Среща го дядо му.
-Иванчо, какво си се замислил от една седмица насам?
-Дядо Иване, срам ме е да ти кажа....
-Кажи Иванчо, може и да ти помогна...
-Дядо, е*е ми се та две не виждам, но няма коя...Що не ми пуснеш баба за една нощ?
Замислил се старецът и рекъл:
-Добре,но като се ожениш някога, и ти ще ми пуснеш невестата за една нощ!
Иванчо се замислил, и решил, че до тогава я камилата, я камилара...
-Добре ,дядо, дадено!
Влязъл през нощта при баба си и я радвал до сутринта.На излизане сутринта, срещнал дядо си, и оня му напомнил за обещанието.Минали 6-7 години...
Иванчо се оженил и няколко месеца след сватбата го среща дядо му.Припомнил му за обещанието , и Иванчо нямало на къде, решил да пусне дядо си при невестата.
На сутринта, дядо Иван излиза от спалнята и суче доволно мустак, а Иванчо оклюмал влиза при невестата.
Тя ревейки си събира багажа да се маха от къщата.Иванчо я успокоява:
-Чакай бе, нищо не е станало, никой нищо не е разбрал и няма да разбере, не си отивай ...Ще го забравим и двамата, и все едно нищо не е било....
-Не бе, Иванчо, когато се научиш като дядо си, тогава ще се върна!!!