Във 2–ри Б клас в час по „Български език и литература” учителката попитала веднъж :
-Деца, кой от вас ще ми каже наш известен поет, на когото фамилното име започва с буквичката В и завършва с буквичката В- ВВ, нали ме разбирате?
Иванчо пръв скочил с вдигната ръка и въпреки че даскалката го знаела що за стока е, все пак го подканила той да каже.
-Кажи Иванчо, кажи мойто момче?
-Иван ВазоВ, госпожо!
Учителката се зарадвала на правилния отговор и решила дори да похвали Иванчо за доброто му отношение, и казала:
-Аз имах предвид Никола ВапцароВ, Иванчо, но ми харесва начинът ти на мислене, а сега си седни, все пак ти благодаря за умния отговор.
По средата на часа Иванчо упорито и настойчиво взел да вдига ръка,
-Кажи, Иванчо, какво има? – подканила го даскалицата.
-Госпожо, искам да Ви попитам нещо, свързано със световната литература.
-Попитай, Иванчо , ще се радвам да ти отговоря.- поощрила го щастливата му вече преподавателка.
-Кой е този световно известен писател, на когото фамилията му започва с Х, малко след средата има буквичката У и завършва на Й - Х*Й, нали ме разбирате, госпожо?
-Знаех си аз, че има нещо гнило във вежливото ти отношение, дебелокожи цинико! - изкрещяла ядосаната даскалица – Утре да си тук с баща си, в противен случай няма да те пусна в клас, така да знаеш, мръсник такъв!
-Аз имах предвид Ърнест Хемингуей, госпожо, но ми харесва начинът Ви на мислене.- довършил я ликуващият Иванчо.
Вървял си Иванчо към вкъщи. По пътя срещнал един циганин, който му казал: - Иванчо ако ми дадеш 5 лв. ще ти кажа 5 думички! И Иванчо се съгласил. Циганинът почнал: - 1 - к*р, 2 - пу*ка, 3 - ци*и, 4 - сви*ка, 5 - Да ви е*а майката! Иванчо се прибрал вкъщи и попитал баща си: - Тате, какво значи к*р? - Закачалка Иванчо, закачалка. - Тате, какво значи пу*ка? - Плочки Иванчо, плочки. - Тате, какво значи ци*и? - Очила Иванчо, очила. - Тате, какво значи свир*а? - Кремвиши Иванчо, кремвиши. - Тате, какво значи "Да ви е*а майката? - Довиждане Иванчом, довиждане. Вечерта им дошли гости. Иванчо ги посрещнал и те го попитали: - Къде да си оставим якетата? - На к*ровете си! - Иванчо не говори така! Къде е баща ти? - Лепи пу*ки в банята! - Иванчо ще ти се разсърдим! - Къде е баба ти? - Изпусна си ци*ите през прозореца! - Иванчо много ни ядосваш! - Къде е кака ти? - Продава сви*ки на пазара! - Иванчо ние сме ти обидени и си тръгваме! - Да ви е*а майката!
Иванчо в час по математика. Учителката пита: - На едно дърво има 3 пиленца. Стреляме по едното, колко ще останат? - Госпожо, госпожо, може ли аз да кажа??? - Да, кажи Иванчо. - Нито едно! - Е как нито едно? - Защото след изстрела всички ще излетят госпожо! - отговаря логично Иванчо. - Не е така. Смятаме в момента. Две пиленца ще останат. Но харесвам начина, по който мислиш! Ядосан Иванчо казва: - Госпожо, да ви задам ли и аз един въпрос? - Давай! - Три жени седят на една пейка и ядат сладолед. Едната го ближе, другата го хапе, третата го слага целия в устата си. Коя е омъжена? - Тази, която го слага целия в устата си??!! - Не, госпожо, тази дето носи халка! Но харесвам начина, по който мислите!
Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
Полет от Париж за София, пътниците спокойно пийвали питиета, когато самолетът започнал да пада. Настанала паника, всички са разтичали, и се вайкали, само Иванчо седял спокоен, пйвал си и гледал през илюминатора.
- Иване как може да си такъв спокоен, самолета пада,- провикнала се в ухото му Мария
- Е, и... - отегчено отвърнал Иван
- Как е, и, ами ще падне и ще се разбие на хиляди парчета, погледни на каква височина сме.
- Да пада,... да не е на баща ми, кво ми дреме за някакъв самолет.
Сподели