Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Петров е ерген. Вече наближава четиридесетте, а продължава да е ерген. През главата му нито веднъж не е минала мисълта, че някой ден може и да се ожени. Иначе Петров води съвсем нормален живот. Всеки понеделник Петров е на бар. С куверт, закупен от колегата му Иванов. Всеки вторник Петров е на театър. Билет му осигурява колегата му Стоянов. Всяка сряда Петров е в спортната зала. Пропуск му е намерил колегата Драганов. Всеки четвъртък Петров е на кино. Билет му е купил колегата му Христов. Всеки петък Петров е на гости у колегата си Пенев, по-точно гостува у Пеневи, пие кафе с г-жа Пенева, слуша нейните оплаквания и болести. Всяка събота Петров е на ресторант. Сметката му редовно се плаща от колегата му Донев. Всяка неделя след обяд Петров е на футболен мач. С билета на колега му Вичев. А вечерта си лежи спокойно в гарсониерата и гледа предаването "Всяка неделя". Гарсониерата му я купиха преди десетина години колегите му Иванов, Стоянов, Драганов, Христов, Пенев, Донев и Вичев. При едно единствено условие - веднъж седмично да я предоставя на всеки от тях, за по няколко часа...
Умрял един и викнали попа да го опява. Той почнал както му е реда, обаче в това време идва ходжата и му вика: - Колега, какво правиш, защо ти го опяваш, не виждаш ли че тоя е турчин??? - Какъв турчин бе, ти в ред ли си, в паспорта му пише Христю... - отговорил попа. - Христю, не Христю, турчин е кат' ти казвам. Давай да му свалим гащите да видиш! - казал ходжата. Речено - сторено. Свалили му гащите и к'во да види попа, ония с рязана патка. Обаче бързо се окопитил и вика на ходжата: - Колега, карай сега няма да се караме, ти му пей на х*я, аз ще му пея на главата и всичко ще е наред...
В едно село се отворила нова бръснарница. На прощада пред нея се събирали пътища, които водели до един манастир, къщата на местен мафиот и вилата на един депутат.
Поработил нашия бръснар известно време, докато при него влязъл един монах с молба да му пооправят брадата. Бръснарят си свършил съвестно работата, но решително отказал да вземе пари от свети човек. Монахът си тръгнал, но на следващия ден бръснарят получил по едно момче кошница с десет чудесни ябълки от манастирската градина.
След няколко дни в бръснарницата дошъл мафиотът, и казал да му обръснат главата. Бръснарят пак си свършил работата, но се побоял да вземе пари. Мафиотът си тръгнал, обаче на следващия ден бръснарят получил в плик банкнота от 10$.
Минало още време - пристигнал и депутатът. Постригал го бръснарят, спретнал го, но пак не отворил дума за пари...
А на следващия ден депутатът се върнал с десет свои колеги...
Милиционер със здравословни проблеми минал през доктора, получил рецепта и оттам в аптеката: - Нали сте наясно, че свещичките не са за ор*лно приложение, а се поставят в ануса! - реди аптекарката докато изпълнява рецептата. Милиционерът кима мълчаливо - да не го помисли за прост - и с прибирането вкъщи виква от вратата: - Жена, имаме ли анус вкъщи? - Бе имаше някъде, ама аз нали подреждах тия дни, кой го знае къде е сврян. Я виж при Петрови, при тях всичко има. Звъни нашият на Петрови, тъй и тъй - анус. Чеше се Петров на вратата и вика: - Ааа, къде ти у нас такова нещо, подлъгал те е някой. Виж нагоре по етажите, все някой колега ще има. Тръгнал завалията по етажите - кой го занесъл на вилата, на кой му го свили от мазето, кой в службата го оставил. Навсякъде греда. Накрая поредния му рекъл: - Бе я виж при ония, пенсионирания полковник от последния етаж, все ще изрови отнякъде. Звъни милиционера, отваря пенсията: - Началник - ти баща, ти майка, а бе анус да ти се намира, че работата е много на зор? Изгледал го косо о.з. полковникът и язвително рекъл: - Имам, ама не давам! Щото всички така се научихте - взимате, а не връщате!
"Много груба е формулировката за мои приятелски отношения с Михалев. Това е толкова обидно, колкото твърдението, че нося бели чорапи", каза Румен Петков.
Щеше да е обидно ако бяха попитали дали е пикал във фонтан...
Всъщност Румен Петков да не намеква, че да си приятел с Младен Михалев е нещо сбъркано, както носенето на бели чорапи...
Един шеф на районно праща един от подчинените си полицаи (тогава бяха още милиционери) на курс по логика. Започва лектора да води курса.
- Знаете ли, логиката може да ни научи да подразбираме много неща. Ето например вие колега (посочва въпросния полицай). В къщи аквариум имате ли?
- Да.
- Значи има и вода в него.
- Да.
- Значи имате и рибки.
- Да.
- Значи обичате рибките, животните, хората, жените...
Отговорът е все "да".
- Значи не сте пед*раст.
- Не съм.
Връща се полицаят при шефа и му вика:
- Шефеееее, страхотно нещо е логиката, супер неща научих. В къщи аквариум имате ли?
- Не.
- Значи си пед*раст!
Сподели