Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.
На вечеря Иванчо се оплаква на баща си:
- Тате, много се притеснявам от утрешния изпит по биология.
Бащата:
- Не се притеснявай, бе! Във всеки въпрос се крие и отговорът. Например, ако те попитат, какви са частите на тялото на главоногите - веднага се разбира, че са глава и крака ... Разбра ме, нали?
На следващия ден Иванчо се прибира в къщи омърлушен.
- Разказвай сега, к`во ти се падна? - загрижено пита бащата.
- За членестоногите, тате... и да знаеш, че това дето ми го каза, не е точно така...
АКО ТОЛСТОЙ ИМАШЕ ФЕЙСБУК
Фенът:
Вие сте велик!
Префърцунената:
Лев Николаевич, аз съм изключителен почитател, на творчеството ви! Чела съм всичко по няколко пъти и повярвайте ми настръхвах всеки път! Адмирации!
Отвореният:
Льова, брадми, тая твойта Анна Каренина, ко ме беше срещнала мене, щеше да е жива. Единпат да се видиме и щеше да го забрай тоя Вронски.
Моралистката:
Аз никого не съдя, ама ей тъй да си зарежеш детето и да тръгнеш по млади мъже, не го разбирам! Децата са смисъла на живота!!! Пак казвам никого не съдя, всеки знае него си.
Романтичката:
Любовта е смисълът на живота! Как не го разбирате!
Феминистката:
А бе, не може да почне работа, да се опретне сама да изкарва пари тая Каренина, ми ше ми скача под влака! Ай стегни се бе, жена!
Хейтърът:
ДОСТОЕВСКИ Е ПО-ВЕЛИК! ТЪПАЦИ!
Педантът:
Някой битки във "Война и мир" не са предадени съвсем достоверно, знам че е роман, но всичко е важно!
Справедливият (до Педанта):
Кое не е достоверно? Моят прадядо се е бил срещу Наполеон и казва, че всичко е било точно така!
Отворения (до Романтичката):
Секси, имаш лс. Ас ного разбиран от льобоф!
Старият ерген:
Влюбен съм в Наташа Ростова! Но такива жени сега вече няма, всички са меркантилни, за съжаление!
Романтичката:
А аз съм влюбена в Болконски! Ама то и такива мъже вече няма! Кой ще ти напише сега писмо! Само zdr mn si slatka.
Комитет "Майки за здраво семейство":
Ние започнахме подписка срещу "Анна Каренина". Не може млади хора да четат това и да вярват че подобно неморално поведение е в реда на нещата!
Феминистката:
Вий не сте у ред, алоуу!!!!
Човекът от народа:
Аристокрация! Да имат моята заплата ще ги видя аз как ще си плащат тока на именията! На две места работя, ква любов, кви пет лева!
Отвореният (до Романтичката):
Мацко, виш си личните де!
Романтичката (до Отворения):
Простак!!! ( блокира го)...
Кифлата:
Не съм чела книгата, ама една приятелка ми каза че Пиер Безухов бил много смотан. Аман от смотани мъже.
Зевзекът (до Кифлата):
Ама има кинти!
Кифлата:
Една истинска жена винаги може да направи от един смотан мъж истински мачо. Никой не е смотан в костюм на Армани.
Случаен участник:
Респект!
Спам:
Продавам вила до Бородино. Имперски стил. При интерес пишете на лични.
Представител на ЛГБТ:
И защо всички са хетеросексуални в тия книги?
Ученик от горен курс:
Филми има ли по тия книги?
Детелина С.:
Аз не харесвам Толстой.
Аз:
Аз пък Ви харесвам, Лев Николаевич! Много! "Война и мир" е любимата ми книга! Е, и още дестина де, ама тя ми е в топ 10.
Детелина С. (до мен):
Светле, обичам те!
Анелия З.:
Айде да идва тоя астероид и да се свършва!
Сподели