Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.
След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне към Щирлиц с молба:
- Щирлиц - казал той - моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!
- Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!
Двама каубои яздят през прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ. Приближили се и гледат за един кактус завързано младо, красиво момиче и то им казва: - Момчета отвържете ме, моля ви! - А ти как ще ни платиш? - В натура... - Джо, трябва ли ти натура? - Не. - Да вървим тогава... След малко. - Слушай, Бил, а какво е това натура? - Представа нямам... - Да се върнем да попитаме. Върнали се. - Ей, момиче, а каква е тая натура? - Ами, вие ще ме отвържете, ще идем зад кактуса, там аз ще си сваля сутиена, гащите... - Джо, сутиен трябва ли ти?...
Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
Полет от Париж за София, пътниците спокойно пийвали питиета, когато самолетът започнал да пада. Настанала паника, всички са разтичали, и се вайкали, само Иванчо седял спокоен, пйвал си и гледал през илюминатора.
- Иване как може да си такъв спокоен, самолета пада,- провикнала се в ухото му Мария
- Е, и... - отегчено отвърнал Иван
- Как е, и, ами ще падне и ще се разбие на хиляди парчета, погледни на каква височина сме.
- Да пада,... да не е на баща ми, кво ми дреме за някакъв самолет.
В школа за тайни агенти, до последния изпит успяли да се класират само американеца, французина и Бай Ганьо. Последния изпит се състоял във това да докажат вярността си към тайните служби. Дали първо на американеца един пистолет и му показали една стая и му казали:
- В тази стая се намира жена ти за да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Тои влязал в стаята постоял, постоял около 10-15 минути излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия. Аз 20 години живея с тази жена, не мога!!!
Скъсали го и го пратили по живо по зрдаво да се прибира в тях.
Втори повикали французина и му казали:
- В тази стая се намира жена ти за да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Влязал французина в стаята и той постоял около 10-15 минути излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия аз. Аз от 20 години живея с тази жена, Обичам я!
И него го скъсали.
Най-накрая извикали Бай Ганьо дали му пистолета и на него му показали една стая и му казали:
- В тази стая се намира жена ти. За да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Бай Ганьо влязъл в стаята още вратата не се била затворила и се чуло: "Дан, дан, дан, дан, дан, пат-кют, пат-кют, пат-кют". Бай Ганьо илиза от стаята супер ядосан и са развикал:
- Ей, гадняри! Дали сте ми халостни патрони и трябваше да я трепа с табуретката!
Сподели