Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли: - Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори. Спрял. Качила се циганката. - Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам! - Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера! - Тогава три истини да ти кажа, искаш ли? - Това може... - Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е? - Истина е. - Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е? - Истина е. - Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи! - Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам! - Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш... Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага: - Ах, истината ти е казала! Казал втората. - И това е самата истина! - А третата истина Миме, няма да ти я кажа! Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи! - Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък. - Еее, това съвсем не е истина!
Иванчо, когато и да срещне Марийка все я прекарвал. Един ден Марийка разплакана отива при баба си. - Бабо, бабо, Иванчо когато и да ме срещне все ма е*е. - Слушай сега Марийке, ще сложиш едно орехче вътре в п*тката си и така той като пробва да те е*е няма да може. Така и направила Марийка, сложила си орехче и изчезнала навън. Видял я Иванчо и отново: - Сваляй гащите Марийке ще те е*а. - Добре! - казала тя. Свалила си гащите и Иванчо сигурен, мъчил се да го вкара ама не успял, пак пробвал и пак не успял. Изнервен от това Иванчо отива при дядо си. - А бе, дядо, пробвах да е*а Марийка ама не влиза, друг път когато и да реша да я е*а все влизаше, а сега не може. - Слушай сега моето момче. Като я видиш натисни я с ръчичка по коремчето и каквото има вътре ще излезе. И така срещнал Иванчо пак Марийка, натиснал я с ръка по корема и орехчето излезнало та пак я нае*ал. Прибира се Марийка вкъщи и пак реве. - Бабо, Иванчо пак ми го вкара. - Как така? - А ми натисна ме по коремчето и орехчето излезе. Бабата: - Ах тази стара лисица дядо му!Едно време дини вадеше от г*за ми.
Вуте и Нане в кръчмата. Вуте: - Найш как ме нервира Пена днес?! Излиза ми от кухнята, почти гола, кърши бедра в моя посока, носи неква кофа със сапунена вода и гъба, сваля ми гащите, почва нежно да мие, ти знаеш кво... и ми удря една свирка, нямаш си идея ква! Нане: - Тупан неблагодарен... не разбрах точно, как те е нервирала!? - А бе, бях 100% сигурен, че ще измие колата, бе.
Умира Иванчо от най-обикновенна простуда в болницата. Докторът чупи пръсти до него, притеснява се ужасно за служебните последствия след това. Иванчо му заръчва:
- Докторе, тъй и тъй ще гушна букета, имам последна молба!
- Всичко ще направя за теб Иванчо, само не мога да те спася!
- Разбрах докторе, затова ще пишеш, че съм умрял от СПИН!
- Няма проблем, ама що бе приятелю?
- Първо, харен човек си и няма да имаш служебни неприятности, СПИН все още не се лекува, второ, моята еблива Марийка никой няма да я е*е до края на живота й и трето, като го знам комшията Гошо какъв шубелия е, на третия ден ще се обеси, щото я е*е вече 5 години...
По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия:
- Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш?
- То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там.
- Добре, Киркор.
Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...
Сподели