Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски:
- Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история!
- История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин е*е кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи!
- Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! - и отива да танцува с Пиер Безухов:
- Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли!
- Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: е*а аз значи снощи кобилата…
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше:
- Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво.
- Готово бе, Сали - рекла Айше и му взела една мастика.
Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил:
- Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво.
- Няма проблем бе, Сали - рекла Айше и поръчала втора мастика.
Изпил и тая мастика Сали, но искал още.
- Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш.
- Тъй та искам бе, Сали - рекла Айше и поръчала третата мастика.
Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала.
- Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам?
- Живей ма, Айше, живей! - рекъл Сали.
Чапай го приели в батальона на Петка и като начало трябвало да занесе съобщение до другия батальон. Попитал Петка откъде трябвя да мине.
- Ще вървиш докато стигнеш до кръстопът. Там ще видиш два пътя: левият минава през гората - оттам е по-близо, но има много педерасти и не е за предпочитане; а десният път - той върви през пустинята, по-дълъг е, но е по-сигурен.
Тръгнал Чапай и стигнал до разклона. Чудил се накъде да поеме и решил да мине по левия път, през гората, понеже през пустинята не му се ходело в тоя пек.
Вървял колкото вървял и намерил една купчина долари. Навел си да ги вземе, обаче в това време някой отзад изневиделица го "оправил" и изчезнал. Занесъл той съобщението и се върнал при Петка, а той го попитал как е минало.
- Абе в гората, на пътя, гледам куп пари. Наведох се да ги взема и в това време някой отзад набързо ме оправи и изчезна.
- Добре де, не видя ли някакви отличителни белези?
- Ами... имаше дълги мустаци.
- Чак пък дълги!? - рекъл Петка и се почесал по мустаците.
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: – Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. – Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. – Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. – Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. – Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? – Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.
Сподели