Иванчо пита баща си:
- Тате, каква е разликата между виртуално и реално ?
- Викни сестрати да ти обясня.
Иванчо вика сестра си и бащата я пита
- Виж сега дъще, знам че ти си добро момиче и че все още си девствена, нищо, че си на 16 ама, ако се наложи заради семейството били спала с някой за 1 милион евро?
Дъщерята отговаря:
- Ами щом е заради семейството ще го направя!
Бащата казва на Иванчо да викне и майка си. Идва майката и той я пита:
- Виж скъпа, знам че ти не ми изневеряваш, и че никога няма да го направиш ама ако се наложи заради семейството би ли спала с някой за 1 милион евро?
- Ами щом е заради семейството ще го направя!
Бащата:
- Иванчо, ходи викни брат ти!
той идва и бащата го пита:
- Виж сега, знам че ти си добро момче, и че никога няма да правиш такива работи ама ако се наложи заради семейството би ли спал с пед*рас за 1 милион евро?
- Ами щом е заради семейството ще го направя!
Бащата се обръща към Иванчо:
- Разбрали сега разликата, виртуално имаме 3 милиона евро, а реално имаме само 2 ку*ви и 1 пед*рас!!!
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар. - Кво носиш в тоя куфар, бе джудже? - Диви х*йчета! - Кво! - Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала? - Ми не, покажи ми! Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. По любопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило. - Като кажеш люляк - то почва да те е*е. Като кажеш круша – спира. Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - люляк - иииии голяма КЕФФФФ, казала КРУША и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк… и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не й е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика: - Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК! Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо. - Бабо ша тъ ЯМ! - Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави. Казал Вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Ловецът. Хукнал Вълчо към Ловеца. - Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си Ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар. - КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Ловецът. - Ми диви х*йчета. - Я да видя! Отворило куфара. Навел се Ловецът и погледнал. - Я! ЛЮЛЯЦИ!