Събират се трима пенсионери да се видят, да си поговорят и сядат в кварталното барче
- Какво искате за пиене? Днес аз черпя! – казва бай Киро.
- Едно чайче, с лимонче, ако може.Ама си запиши да не забравиш!- бъзика го дедо Пешо.
- Кой, аз ли бе? Знайш ли колко Гинко билоба съм изпил?
Пита другия:
- Ти какво ще пиеш?
- Кафенце, ама с много захар.
Тръгва бай Киро към касата и непрекъснато си повтаря: чайче, кафенце, чайче ... Идва неговият ред. Касиерката пита:
- Какво ще обичате?
- Ааа.. три големи ракии!
Връща се към масата и носи ракиите, а другите двама се споглеждат клатят глави и мърморят:
- Ей, помни мискининът му, помниии! Трябва и ние да пием от това- как го каза - Виагра ли беше...
Иван бил женен, но имал голям мерак на малката си балдъзка Йовка... Чудел се как да й посегне, че то не било редно, а и било голема грехота.. но и мерака му бил много силен...
В селската кръчма всяка вечер се събирали попа, даскала и кмета... Те, като елита на селото, бистрели на винце и ракийка политиката... и решавали проблемите на селото...
Обаче Иван бил голям хитрец... Една вечер си намазал с катран лицето... турил си рогата от коча, дето го заклал миналата зима... и почукал късно посред нощ на прозореца на даскала.
- Даскале, даскалеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
И така три пъти през тази нощ тропал на прозореца на даскала... и му говорел като Сатаната...
На другият ден в кръчмата даскала, недоспал и изплашен, разказал на попа и кмета за случката:
- Попе, ти си божи човек. Нощеска при мен дойде Сатаната и ми каза, че ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
Попа му рекъл:
- Даскале, ти си учен човек. Снощи тъй са беше накълвал с онази пивка ракия, че и Св.Петър може да ти се е привидял.
Иван бил на съседна маса и дочул разговора... Вечерта пак се дегизирал... но този път отишъл при кмета:
- Кмете, кметеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноде малката си балдъзка Йовка, голем мор ще затрие целото село!
И така три пъти му тропал на прозореца...
На следващата вечер кмета, изплашен и треперещ, споделил с попа и даскала за случката :
- Попе, и на мен снощи ми се яви Сатаната... Каза, че ако Иван не прасне малката си балдъзка Йовка, голем мор щял да налегне целото село... Какво ще правим, а?
Попа:
- Кмете, от блажкото ще да е... То тия мазни пържоли, дето ги яде снощи, тъй действат тежко на стомаха... че човек сънува кошмари...
Иван пак дочул разговора... и вечерта посетил дегизиран и попа... Три пъти му тропал на прозореца... и три пъти му казвал, че е Сатаната, и ако Иван не оноде малката си балдъзка, голям мор ще споходи целото село.
На другият ден... още по обяд... попа събрал кмета и даскала в кръчмата... и с треперещ глас, озъртайки се да не го че някой друг, им казал:
- И на мен снощи ми се яви Сатаната. Боже, опази нас грешните! - прекръстил се той. - Да вземем да направим нещо,а? То иначе е грехота. Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
- Да отидем да говорим с бащата на момичето и братята й... Поне наполовина Иван да й го оноди... та барем половината село да спасим... Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
Отишли тримата при бащата на момичето да му кажат за случката... а и за да спасят селото от мор.
Попа почнал да говори на бащата на балдъзката:
- Бат Любене, голямо зло е надвиснало над селото ни... Ей го на, Сатаната, три нощи поред се яви и на трима ни... и ни каза, че ако Йовка не даде на батя си Иван, голем мор ще споходи и затрие целото село... Боже, опази ни! Може да е грехота, но барем нека Йовка да даде на батя си поне наполовина да й го оноди... че барем да спасим половината село.
В същото време Йовка слушала зад вратата в другата стая... и като чула, излязла... и нервно тропнала с крак:
- Ааа, таа нЕма да я бъде!!! Или целио кат' на кака... или мор за цяло село!!!
В понеделник Иванчо закъснява за първия час... Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо, ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе, Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами, госпожо, ходихме си на село да вадим картофи... Натоварихме 10 касети с картофи на задната седалка... и баща ми реши да ме учи да карам кола... Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... И карам си аз, а зад нас един ТИР... По едно време светофарът светва червено... Трябваше да спра, а не зная как! Питам тате и той викна - "Скачай на спирачката". И аз така и направих... Скочих на спирачката... колата спря, че даже и угасна, но по-лошото беше, че се ударихме и се обърнахме...
- Иванчо, и какво от това, бе?
- Ами как какво, госпожо?!
1. От задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната.
2. При удара с ТИР-а колата ни хвръкна и се обърна.
3. Картофите се разпиляха.
4. А ТИР-ът се оказа с кивита...
- И какво от това, Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да ѝ съобщим за инцидента... и тя каза без картофите да не се прибираме, че те ѝ трябвали да ги продаде, за да си купи зимно палто. Е, госпожо, как се търсят и събират 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
Сподели