30 ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ Е ЧУВАЛ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ: 1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш. 2. А Сашко на Григорови е пълен отличник. 3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото. 4. Имаш ли си гадже? А? Хехе... 5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката. 6. Излизай от морето! От два часа си вътре. 7. Пак ли се окапа, бе? Тююю... 8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш? 9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон. 10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко! 11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни! 12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда. 13. Имаш ли нещо да ми казваш? 14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички. 15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа. 16. А бе, ти български не разбираш ли? 17. И ти ще имаш някой ден деца. 18. Я си дай бележника! 19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива. 20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята! 21. Днес изпитваха ли те? 22. Ти с кого си мислиш, че говориш? 23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето? 24. Защото аз така казвам! 25. Парите не растат по дърветата. 26. Не ме интересуват другите деца! 27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли? 28. Внимавай в картинката, детенце! 29. Ти с мене ли ще спориш? 30. Опичай си акъла!
В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а не зная как. Питам тате и той казва - Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
- И какво от това Иванчо?
- Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
- И какво от това Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да и съобщя за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете…
- А мислиш ли, че шарана помни?
Сподели