Лекар казва на пациент:
- Джо, добрата новина е, че имам лек за главоболието ти. Лошата новина е, че ще е необходима кастрация. Имаш много рядко заболяване, което кара тестисите ти да притискат гръбначния ти стълб и това причинява адско главоболие. Единственият начин главоболието да спре, е да премахнем тестисите.
Джо е изненадан и депресиран. Чуди се дали има за какво да живее. Няма друг избор освен да отиде под ножа. Когато напуска болницата, главоболието спира за първи път от 20 години, но Джо има чувството, че му липсва нещо много важно. Както си върви изведнъж осъзнава, че сега той е друг човек. Може да сложи ново начало и да заживее нов живот.
Той вижда магазин за мъжко облекло и си мисли:
- "Ето какво ми трябва - нов костюм."
Влиза в магазина и казва на продавача:
- Искам нов костюм.
Продавачът, който бил по-възрастен, го измерил с поглед и казал:
- Да видим... 44-ти размер.
Джо се засмива:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години! - отговаря продавача.
Джо премерил костюма, паснал му идеално.
Докато Джо се възхищава на себе си в огледалото, а продавачът го пита:
- А какво ще кажете за нова риза?
Джо помисля за малко и казва:
- Добре.
Продавачът го мери с поглед още веднъж:
- Да видим, ръкав 34 и врат 16-1/2.
Джо е изненадан:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години.
Джо пробвал ризата, стояла му перфектно.
Тогава продавачът го пита:
- А какво ще кажете за ново бельо?
Джо мисли за малко и казва:
- Добре.
Продавачът:
- Да видим, размер 36.
Джо:
- Ха! Ето, че сбъркахте, аз нося 34 от 18 годишен!
Продавачът клати глава:
- Не можете да носите бельо размер 34. То ще притисне тестисите ви към гръбначния стълб и ще ви причини адско главоболие.
На Червената шапчица й дошъл първия мензис... Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът.
- Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той.
- Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя. Вълкът рекъл:
- Дай да видя от къде изтича, та ако мога,да ти помогна. Съгласила се тя, дала му да погледне... Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
- Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е отгризнал т*шаците.
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ. - Какви сте вие? – попитал той. - Линукс администратори. – отвърнали всички. - Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null. Всички потръпнали. - Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили? - Федора – казал англичанинът. - Убунту – казал французинът. А бай Ганьо казал: - Бонго-бонго! Всички се спогледали, а Господ попитал: - Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция? - /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът. - /etc/network/interfaces – отговорил французинът. - Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо. - И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ. - В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът. - Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция? - yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът. - sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът. - bongo bongo. – отговорил бай Ганьо. - Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо. - Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо. - Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция? - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът. - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът. - Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после... - Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши. Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – казал Господ. И французинът се престрашил: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – и на него казал Господ. Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Бинго! – бил отговорът.
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар. - Кво носиш в тоя куфар, бе джудже? - Диви х*йчета! - Кво!!!! - Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала? - Ми не, покажи ми! Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило. - Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира. Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика: - Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!! Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо. - Бабо ша тъ ЯМ! - Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави. Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца. -Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар. -КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца. -Ми диви х*йчета. -Я да видя! Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал. -Я !!! ЛЮЛЯЦИ!
Иванчо отова при баща си:
- Тате, тате, татееее дай 10 лв.
- Що са ти ве ахмак?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо отива при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 10 лв. ще се съблечеш ли гола?
- А ми за 10 лв. Само ще си сваля блузата.
- Ами добре – казал Иванчо и й дал 10 лв.
На другия ден Иванчо отива пак при бащаси:
- Тате, тате, татееее дай 20 лв.
- Сега пък за кво са ти бе тюфлек?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо пак при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 20 лв. ще се съблечеш ли гола?
- Ами добре.
Дал и той парите. И я пита за колко пари ще му се пусне. А тя :
- Ами за 50 лв.
На другия ден Иванчо отова при баща си и пак:
- Тате, тате, татееее дай 50 лв.
- Какво пак искаш бре диване?
- Бизнес тате, бизнес.
Баща му кво да го прави един син дал му ги, но този път решил да го последва да види какво ги прави тия пари. Какъв е аджиба тоя бизнес.
Отива при мелничарката нашия Иванчо и казва:
- Мелничарке ето ти 50 лв., ай ся да се е*ем.
- Ами добере Иванчо.
Почнали те да се чукат, а бащата на Иванчо гледа през прозореца. По едно време на мелничарката й станало много хубаво, Иванчо усетил и казал:
- Мелничарке аз си тръгвам.
- Стой, стой бе Иванчо.
- А не аз си тръгвам.
- Стой, стой ще ти дам 20лв.
- А не тръгвам си.
- Стой, стой ще ти дам 50лв.
- А не тръгвам си.
- Стой ще ти дам 100лв.
- А не.
- Стой ще ти дам 200лв.
- Не не тръгвам си.
В това време от прозореца се чуло:
- Вземи ги бе ахмак, вземи ги.
- А бе тате трай си малко, цяла мелница щях да ти подаря.
Сподели