Иванчо отишъл при баба си и и казал:
- Бабо, дай да те е*а!
- Не може Иванчо, хапе!!
- Ааа, кое хапе бе, бабо?
- Ами, оня ми работа хапе!
- Не може да бъде.
- Еее, хапе бе Иванчо, пробвай!!!
Иванчо тъкмо да си вкара к*ра в на баба му пу*ката и тя си свалила ченето, сложила го на пу*ката и
стиснала крака.
Минало се време и Марийка казала на Иванчо да се е*ат. Иванчо казал:
- Не може Марийке, хапе!
- Ааа, кое хапе бе Иванчо?
- Ами, оня ти работа хапе!
- Не хапе бе Иванчо, пробвай да видиш!!!
Иванчо решил да пробва първо с пръст. Тъкмо се приближил и Марийка пръднала. Иванчо се
ядосал:
- Ммммммм, че и ръмжиш, мама ти дейба!!!
Big Brother по цигански:
Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цял апартамент от 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко.
Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини.
Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат.
Четвърти ден: Нонстоп с*кс, понеже няма друго за правене.
Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите.
Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200 процента на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп с*кс.
Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите...
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.
Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.
Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.
Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.
Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Митница. Коли, камиони и изнервени пътници... Пред митничаря стои Гарабед.
- Господине, Вие не знаете ли, че е забранен вноса на кафе над 1 килограм, какъв е този 100 килограмов чувал с бразилско кафе на зърна?
- Ми, той такова, г-н митничар, той е храна за канарчето - мъмри Гарабед.
- Че ти къде си виждал канарче с кафе на зърна да се храни бе?
- Абе аз, г-н митничар, да си направя човещината - му нося този подарък, пък то ако иска да яде...
Иванчо отива на училище със синю око и учителката го пита защо.
- Ами, госпожо, снощи легнах да спя при мама и тати и по едно време татко ме пита "Иванчо заспали ?" аз му казах, че не съм и той ме наби. На другия ден Иванчо е с две сини очи и учителката пак пита какво е станало: - Снощи, госпожо, пак легнах при мама и тати и по едно време татко пак пита: "Иванчо, спиш ли ?", аз казах "не" и той ме наби. На третия ден Иванчо направо е прибит и госпожата уплашено пита какво се е случило; Лежа си аз при мама и тати и татко започва "Иванчо, спиш ли ?" - аз мълча. Той пак "Иванчо, спиш ли ?" - аз пак мълча и след малко татко пита: "Влезе ли ?" , а аз викам: "Кой ?"...
Сподели