Един поп трябвало да отиде в съседно село по работа и взел със себе си и попадията, която била млада и хубава. По пътя, който минавал през една гора, ги срещнали трима разбойници. Набили попа, взели му парите, набили и попадията, взели и накитите, но като я видели млада и хубава и както били загорели за жена, взели, че и тримата я опънали и после се скрили в гората. Тръгнали си попът и попадията, и двамата с наведени глави и изведнъж попът се обърнал и зашил на жена си един хубав шамар. - Ама чакай, попе, защо ме удари? - извикала попадията. - Това, че пътят към другото село минава през гора - Божа работа. Това, че ни срещнаха разбойници - Божа работа. Мене че ме биха и теб че те еб*ха - Божа работа. Ама това, дето си въртеше задника и охкаше си беше от тебе, затова те ударих.
Някаква млада двойка-годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая.
- Заповядайте вътре, чеда мои! - казал им Свети Петър.
- Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може - не щем да влизаме.
- Чакайте тук, отивам да проверя. - казал Петър и изчезнал.
Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак - ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?"
Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили...
Свети Петър се върнал чак след три месеца:
- Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените!
- Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме. А може ли да се разведем после?
- Аман от вас! - викнал гневно Свети Петър. - Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!