Една жена вървяла в гората по пътя за съседното село. Но докато вървяла, започнала да бере цветя. Вече се стъмнило и тя още не бе продължила по пътя си и не след дълго се загубила в тъмнината. По едно време стигнала един манастир, на който пишело "Мъжки манастир". Тя знаела че ако почука, те ще я прогонят, затова се маскирала, с проснатите - отвън монахски дрехи и почукала.
- Добър вечер, аз съм монах от съседното село, изгубих се и бих искал да пренощувам тук! - Казала жената с променен глас.
Те също й отвърнали и я приели като гост за вечерта.
Тъй като манастирът бил малък и беден, следователно монасите нямали никакави забавления за през вечерта. Те играели всяка вечер на една игра: Събират се десет монаха околу една маса, на каято стои запалена свещ и всеки опитва, като се надупи дя я загаси с пръдня, и който успее (което се случва много рядко, взема по две златни жълтици от останалите девет участника).
И тази вечер като гост, "маскираният монах" - трябвало да участва.
Наредили се десетте участника и един по, един (Пръц-пръц) - докато дошъл редът на жената.
Тя отчаяно се надупила и... ПррръЦ! И свеща угаснала!
Чудо завикали всички монаси, само най-хитрия сред тях се усъмнил и решил да се скрие под масата при следващото състезание.
Отново се наредили околу - новозапалената свещ и... (Пръц- кръц: нищо!)
Пак дошъл редът но жената, но този път по ентусиезирана от предишния, тя смело се надупила и... ПррррръЦ ! И свеща отново изгаснала. Тогава "хитрият монах" изскочил изпод масата и завикал с пълен глас:
- Братя, братя, измама! Стрелят с двуцефка!
В един слънчев ден, в едно малко селце, някъде през 80-те години, партийният секретар се сетил, че наближава време да проведе годишното отчетно-изборно събрание. Чудейки са за място на събитието, отишъл при попа на селото.
- Дядо попе, пак ще ми трябва помещението към църквата за годишното ни партийно събрание..., - започнал секретарят.
- Аааааа, чедо, няма да стане! Миналата година след събранието всички се изпонапихте и изпочупихте масите и столовете....
- Не така дядо попе, ако не ми дадеш помещението аз ще забраня на моите хора да ти пеят в хора! - ядосал се партийният.
- Че като им забраниш да пеят, кой ще ти праща монахините като ти дойдат гости от града, бе??? - отвърнал попът.
- Ти няма да ми пращаш монахините, но аз ще направя така, че да ти вземат партийната книжка!!!
- Ами като ми вземеш партийната книжка, кой ще ти пише годишните отчетни доклади????
- А, то ти като ми го написа миналата година, та всички заспаха докато го четях.....!!!
- Е как няма да заспят като аз ти го дадох в три екземпляра и ти ги чете и трите!!!
Мъж се качил в автобус и на една от седалките мярнал млада монахиня. Вгледал се в нея и през покривалото за глава забелязал лицето й - истинска прелест. Тя станала и въпреки смирената й походка си личало, че тялото й е невероятно. Мъжът бил страшно възбуден, събрал сили и се приближил до монахинята:
- Сестро, извинявай, обикновено не правя такива неща, но ми се струва, че те обичам. Какво ще кажеш да се видим някоя вечер?
Монахинята веднага скочила от автобуса. По-късно, когато мъжът се приготвил да слиза, шофьорът го попитал той ли е тормозил монахинята. Мъжът се извинил и обяснил, че по принцип не правел такива работи, но шофьорът го прекъснал:
- Не, не се извинявай. И аз се опитах да я заговоря. Всъщност, ще ти направя услуга. Видя ли къде слезе тя? Зад спирката има един малък парк и всеки ден по едно и също време тя ходи там да се моли. Иди утре и може и да ти излезе късмета.
Мъжът му благодарил и слязъл. Разбира се, на другия ден отишъл в парка и на едно усамотено място между дърветата видял монахинята да се моли. Той се шмугнал в храстите и след няколко минути излязъл, облечен в дълга бяла роба, светла перука, брада и корона от тръни. Монахинята коленичила и го попитала какво може да направи за него. Той отвърнал, че веднъж на няколко хиляди години обичал да слиза на земята да поразпусне. Монахинята казала, че с удоволствие би му помогнала, но в този момент е в мензис, така че може единствено да я чука отзад. Мъжът и на толкова бил доволен и бързо се заел за работа. След няколко минути изведнъж върху него се стоварило ужасно чувство за вина и той задъхано прошепнал:
- Сестро, трябва да ти призная нещо. Всъщност аз не съм Иисус Христос, а онзи, който те заговори в автобуса вчера.
Монахинята отговорила:
- Спокойно, и аз не съм монахинята, а шофьорът на автобуса.