Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал: - Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга. Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил: - Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно? - Ясно! - отговорил касапинът. Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал: - А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш? - Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем. Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора: - Тоя какво прави? - Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане. - Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.
Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе...
- оу...
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
- ... на кво?
- ми... петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало - втория пак:
- абе...
- мм...?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
- ... ма немаш грижа!
Качва се горе - пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...
Малкият Сашко се прибрал у дома си от училище и питал майкя си: - Мамо, 'неска у училището чух думата С*КС! Какво а тава? - С*ксо, мойто момче, е коги дойде чича ти Пешо, преспи у назе и на другио ден мама е с ново кожено палто. Разбара ли ме сега? - Да, мамо. Следващата седмица детето се прибрало у дома си и отново попитало: - Мамо, а какво е супер с*кс? - Тава мама е коги ни дойде на гости чича ти Иван и поостане неколко дена, а след това си купим нова кола или си сменим жилището с по убаво. Не минало много време и детето пак се прибрало у дома си и залюбопитствало: - Мамо, а любов какво е? - А, любовта детето ми, са я измислили комунистите, за да ни еб*т без да си плащат.
Бай Иван за първи път ще ходи в София. Не бил излизал от село цял живот. Като се върнал, комшията Пешо
пита:
-Е, как е големият град?
-Хмм, нищо особено, много народ, много коли, ама са малко нервни! Влязох да ударя една ракия в някаква кръчма, вътре лъскаво, скъпо, едно младо, голичко, на една сцена половин час се мъчи да отскубне железен колец, като тия, дето ги слагам за доматите. Дърпа, гъне се, не издържах, скочих и го отскубнах и едно младо, яко ме изхвърли от кръчмата, даже не си платих ракията.
Учителката пита децата:
- Деца,кажете ми какво правите, като станете сутрин?
Децата започнали да обясняват как стават сутрин в 7:30, мият се, закусват, обличат се и отиват на училище. Дошло ред на Иванчо:
- Еми какво да ви кажа другарко? Ставам в 7:30, мия се, закусвам, обличам се, бърша пу*ката и отивам на училище.
Учителката се възмутила:
- Иванчо, утре искам да си поговоря с маика ти.
Отива майката на другия ден и учителката я пита:
- Искам да ми кажете ми сега какво прави вашият син сутрин?
- Ами, става сутрин в 7:30... мие се... облича се, бърше пу*ката и отива на училище.
Учителката:
- Искам да си поговоря и с бащата на Иванчо, много съм притеснена!
На другия ден същият въпрос е отправен към бащата на Иванчо и той казва:
- Еми какво прави сина ми? Става в 7:30, мие се, облича се, бърше пу*ката и отива на училище.
Учителката възмутена:
- Кажете ми какви са тези простотии!
- Еми откакто станах партиен секретар, всяка сутрин на вратата ни пише "Пешо е пу*ка" и Иванчо бърше пу*ката и отива на училище.
Сподели