Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи.
Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал:
- Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо!
Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас:
- Кой чука?
- Детенце баща ти вътре ли е?
- Няма го. Беше тук, но излезе.
- А майка ти?
- И тя беше тук, но излезе.
- Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб!
- И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе!
- Е, добре де, ти самичко ли си вътре?
- Е, с кой да съм в клозета, бе!?
Седят на кафе Червената шапчица, Спящата красавица, Пепеляшка, Жасмин и Бел (от красавицата и Звяра) и се хвалят за половинките си.
Първа Пепеляшка:
- Моя принц абе има си кусури ей го не помни физиономии и му отне много време с тая обувка докато ме намери в кралството, ама е добър в леглото, не се оплаквам.
Жасмин:
- А моя си има и той кусури, ей го някакво момче беше от гетата, ама на, намерил някаква лампа с джин и освен богатства си пожелал оная му работа да може да задоволи и най-взискателното момиче, та успява и мен всеки път да ме задоволи.
Бел:
- Уфф, а моя е един огромен и не много красив, абе какво не красив, направо си е абсолютен звяр, но пък има замък, а и освен, че е звяр отвън, в леглото също е такъв и какъвто е огромен... не оставам незадоволена!
Червената шапчица (порастнала):
- Аз нямам много късмет, освен един вълк, който от гората много много не излиза друго не съм успяла да ударя, ама добър е и освен, че ме задоволява всеки път ми носи свинско, ей го и тухлена къща ми подари на ръба на гората и дървена хижа на вътре в планината ми даде, а за лятото ми подари сламена колиба край реката. Така че оплаквания никакви.
Спящата красавица:
- Добре сте вие, моя е ужасен, 100 годишен девственик, години го чакам да се престраши да дойде да ме ****, а като се появи свърши още преди да съм се събудила...
Баба и дядо се споминали. Понеже били добри хорица, изпратили ги в рая… Настанили се те, тръгнали да разгледат, познати да срещнат, със сродни души да се запознаят… Вървят, гледат, навсякъде ливади, гори, реки, планини, мед, масло, туй, унуй, цветя, пчелички, пеперуди фъркат, птички пеят, красота, блаженство… Шматкат се те, зяпат, цъкът доволно с език… По едно време дядото се извъртял кът млад момак и излющил як шамар на бабата… - Ко тъ прифана бе Ганьо? 75 години как сме двама, ни си ми посягал, лоша дума не си ми думал… Глей на ко убау място сме… Ся, тъй, из нищото, шамар ми удряш? - Трай ма, малко тий! Ако не бяа твоите, диети с мюсли, люспи и т.н., още преди десет години да сме дошли тука!
Сподели