Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство. Чука се и на вратата, застава поет. - Искам да публикувам стихотворение! Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово. - Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта." - Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор. - Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам. На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение. - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал." - Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора. - Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"