Като всяко действие във вселената алкохолът има равно по сила и обратно по ефект противодействие. Това не е водата, въпреки че би могло да мине за правилен отговор. Това е махмурлукът – гадната тъпа болка в главата (и не само), която те кара да се движиш като статист в "Живите мъртви", да се оплакваш във фейсбук, да обещаваш на себе си, на господ и на всеки, който има нещастието да те слуша, как никога, ама никога вече няма да правиш така. И след това, разбира се, да се напиеш отново след няколко дни, но това е друга тема. Смешното е, че колкото и да си слушал за махмурлука, никога не си истински готов за него, докато не се сблъскаш очи в очи… по-точно слепоочие в слепоочие.
Бай Иван отишъл в близкия град за покупки. Отначало той купил едно менгеме, а след това на пазара спазарил една кошница и една патка. Много му харесали две кокошки, но нямало как да ги носи. Предвидливия търговец му рекъл: -Какво толкова има. Сложете менгемето в кошницата, в другата ръка вземете патката, а двете кокошки под двете мишници и сте готов. Бай Иван направил както му казал търговецът на кокошките и тръгнал към къщи. По пътя стигнал една монахиня, която го попитала знае ли къде живее попа в тяхното село. - Отец Онуфрий живее точно до нас. Аз знам една близка пътека и ако тръгнете с мен ще ви заведа баш до неговата къща. - Как да вървя с вас? Аз съм безпомощна жена, как да ви повярвам, че вие ползвайки се от моята слабост, няма да ме заведете в някое пусто място,да ме хванете през кръста, да ми дигнете полата и да ме изнасилите Бай Иван я погледнал с насмешка: - Дявол да го вземе, сестро! Вижте ме само! В кошницата ми тежко менгеме, в другата ръка – патка, а под мишниците ми две кокошки! Как да направя всичко това, за което се страхувате? Монахинята се замислила за момент и хитро погледнала бай Иван: - Какво толкова има? Ще сложите патката на земята, ще я покриете с кошницата, а отгоре ще сложите менгемето да не избяга! -Ами кокошките? Какво ще правя с кокошките, а? – отвърнал не шега сърдития вече бай Иван. - Какво толкова кокошките, та кокошките? Голяма работа! Ми не мога ли да ги държа аз!?!
Северозапад. Монахиня в Плевен за пазаруване. Минава през няколко МОЛ-а, увлича се и изпуска автобуса, тръгва на автостоп, вдига ръка, спира добър човек, който й декларира, че ще я вози само ако му бутне. Тя казва да. Отбиват в близката горичка и обещанието е изпълнено. Тръгват и по пътя шофьорът я пита: - Добре де, а как ще оправдаеш закъснението си? - Ами ще им кажа, че съм изтървала автобуса, че добър човек ме е качил на автостоп, че ме е изчукал няколко пъти и затова съм закъсняла. - Как така няколко пъти? - Що, бързаш ли?
Сподели