Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил:
"Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?"
Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай... Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил:
- Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик.
- Дай го този инженер насам - казал св.Петър - горе в Рая не се живее от горещина!
- Ааааа, не! - отговорил дявола - щом си го изпуснал един път сърди се на себе си.
- Ще те съдя - разгорещил се свети Петър.
- Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: "Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?"
Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай... Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил :
- Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик.
- Дай го този инженер насам - казал св.Петър - горе в Рая не се живее от горещина!
- Ааааа, не! - отговорил дявола - щом си го изпуснал един път сърди се на себе си.
- Ще те съдя - разгорещил се свети Петър.
- Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?
Дядо поп си търсил чирак, обаче не искал чирака да знае какво е това еб*не. Иванчо разбрал за тази работа, и се престорил че не знае.
Дошли глашатаите и го попитали:
- Момче знаеш ли какво е това (ЕБ*НЕ)?
- Не - казало момчето.
Те се спогледали и си рекли:
- Бааа този е много тъп, дядо поп ще го хареса. Завели го те при ПОПА и му казали:
- Това е той.
Попът го попитал:
- Как се казваш бе момче?
- Е*и бържи - казал Иванчо.
- Брей, странно име - рекъл попа - аз съм дядо Поп.
След това слешнал попадията. Тя го попитала:
- Ти да не си новия чирак?
- Да - казало момчето.
- Как се казваш? - попитала тя.
- Пу*ка - казал той.
- Аз съм попадията, жената на попа - рекла тя.
Малко след това той видял Марийка и тя го попитала:
- Ти да не си новото момче? Как се казваш ти Капи?
- Да - казал той.
Вечерта седнали да ядат. Марийка рекла:
- Тате, аз тази нощ ще спя навън.
Попът рекъл:
- Недей дъще, ще завали дъжд и ще настинеш.
- Няма - рекла тя.
Легнали да спят те и Иванчо си рекъл: "Сега е момента да я натъртя."
Отишъл той и я почнал. А Марийка почнала да вика:
- Капи върху мен, капи върху мен!
- Че как няма да капи, нали ти казах, че ще вали.
Майката се притеснила за детето си и излязла и почнала да вика:
- Олеле ПУ*КА между на щерка ми краката!
А попа от вътре казал:
- Че ти къде искаш да е, на челото?
- А бе не пу*ка между на щерка ми краката!
Попът се уплашил и той излязал. Като го видял какво прави с дъщеря му извикал:
- Е*и бържи кв'о прайш там?
Попитал го пак:
- Е*и бържи кв'о прайш там?
Иванчо станал от Марийка, поотръскал се, прибрал си члена и казал:
- Дядо попе и да искам по-бързо не мога ...
Отива жена при свещенник и му казва:
- Отче, двама мъже едновременно искат ръката ми. Проблемът е, че единият е крадец, а другият е изнасилвач. Кого ще ме посъветвате да избера.
Замислил се свещенникът и казал:
- Дъще, за да отговоря на въпроса ти, трябва да се уединя и да поискам отговор от Господ. Почакай тук! Отивам да се моля.
Отишъл свещенникът да се моли, а от една врата се подава главата на попадията и казва шепнейки:
- Девойче, не знам какво ще те посъветва мъжът ми, защото той е учен човек, ама ако питаш мен, аз предпочитам два пъти да ме изнасилят, отколкото веднъж да ме оберат!
Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
Сподели