В пощатата пристига странно писмо, адресирано до Господ. Един от служителите го отваря и чете:
"Мили Боже,
Аз съм стара вдовица и живея с малката си пенсия. Вчра в трамвая ми откраднаха чантата с всичките 100 лева в нея, и сега съм само с 2 лева до следващата пенсия. Освен това в събота съм поканила най-добрите си приятелки на обед. Как да ги нахраня с тези пари? Моля те, Боже, помогни ми!"
Пощенският служител се трогва и разказва историята на колегите си. До вечерта събират 96 лева, слагат ги в плик и изпращат един от пощальоните да ги пусне с кутията на старицата.
След няколко дни в пощата пристига още едно писмо, адресирано до Господ. Отварят го и него, всички служители на смяна се събират и четат на глас:
"Мили Боже,
Никога няма да мога да ти се отблагодаря за добрината и щедростта.
Благодарение на теб не само преживях до пенсия, но и успях да нахраня приятелките си и си прекарахме чудесно. Благодаря ти, Боже!
Послепис:
Не, че е толкова важно, но мисля, че е добре да знаеш, получих в плика само 96 лева. Другите 4 сигурно са ги свили тия крадливи копелета в пощата!"
Един човек се родил с три мъди вместо с две. Обаче дошло лошо време, няма пари, кво да прави ... Отива в кръчмата и вика на кръчмаря:
- Хайде на бас, че мойте мъди и твойте са общо 5.
- Не може да бъде - рекъл му кръчмаря, хванали се на бас, отишли в тоалетната, броили, 5 са.
Няма как, кръчмаря го черпил една голяма. Нашия излиза от кръчмата и вижда дядо поп. Доволен, решил да си направи майтап с него и му рекъл:
- Дедо попе, айде на бас, че мойте и твойте мъди са 5.
Дядо поп го погледнал, прекръстил го и му рекъл:
- Чедо, ти без мъди ли си?
Веднъж един дървар сякъл дърва на брега на реката, но изпуснал в нея брадвата си. Седнал на земята и заплакал от мъка. Явил му се Бог и го попитал: – Защо плачеш? – Как да не плача, Господи?! Изпуснах брадвата в реката и сега няма как да изкарвам прехраната на семейството си. Господ бръкнал в реката и извадил златна брадва: – Тази ли е твоята? – Не, не е моята. - отвърнал дърваря. Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва: – Може би тази е твоята? – Не, и тази не е. Третият път Господ извадил желязна брадва. – Да, да, тази е моята! - радостно извикал дърваря. – Виждам, че си добър и честен човек. - рекъл Господ. - За това вземи и трите брадви. Заживял дърварят в охолство, но един ден, както се разхождал с жена си покрай реката, тя се подхлъзнала и паднала в нея. Мъжът седнала на брега и горко заплакал. Отново се явил Бог и го попитал защо плаче. – Как да не плача, Господи?! Жена ми падна в реката. Тогава Бог извадил Дженифър Лопес от реката и попитал: – Това ли е жена ти? – Да! - радостно извикал мъжа. Смръщил се Бог: – Защо този път ме излъга? – Виждаш ли, Господи! - въздъхнал дърваря. - Бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти щеше да извадиш Катрин Зита Джоунс. Аз отново бих ти казал, че не е моята жена и накрая ти би извадил нея. И като награда за честността ми, би ми дал и трите. А аз не бих могъл да изхраня четири гърла и щяхме да бъдем много нещастни... Извод: - Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за общото благо...
Защо чуждата жена е по-сладка?
В много-много далечни времена Господ направил 10 Адамовци: единият пасял овце, другият орял, третият шиел… С две думи, всеки си вършел работа… Но един ден те се явили пред Господ и му казали:
- Скучно ни е, можеш ли да ни помогнеш?!
Господ им дал едно тесто и рекъл:
- Нека всеки от вас да направи от парче на това тесто жена за себе си, такава, каквато ще му харесва – пълна или слаба, тъжна или засмяна, ниска или висока… а аз ще вдъхна живота в тази жена.
След това Господ донесъл една чиния с бучки захар и казал:
- Вземете си по една бучка от тази захар и дайте на жената си да я изяде, за да бъде животът ви с нея сладък!
Всичките мъже го направили. Но Господ се разгневил на тях:
- Измежду вас има измамник, защото на чинията имаше 11 бучки захар и някой е взел две вместо една!
Обаче никой от Адамовците не си признал грешката и не се покаял. Тогава Господ им взел жените, разбъркал ги и на всекиго дал каквото му се паднало.
Оттогава 9 от 10 мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла с едно парченце захар повече от другите!
И само един мъж от десет знае, че жената до него е единствената и неповторимата, а другите са еднакви – защото излишното парченце захар той си го изял сам!
Мъж помолил Господ: Боже, размени местата ни с жена ми! Тя си седи у дома и не прави нищо. Искам да съм на нейно място… Господ изпълнил молбата му. На следващата сутрин мъжът се събудил на мястото на жена си. Скочил от леглото, приготвил закуска. Завел голямото дете на училище, а малкото – в детската градина. После напазарувал. Сготвил обяд. Успял да си почине, докато пътувал към училището, за да вземе голямото дете, а след това по-малкото от детската градина. Завел ги на кръжоци и тренировки – първо едното, после другото. Взел ги оттам и обратно вкъщи. У дома – уроците и домашните. Междувременно приготвил вечерята, измил съдовете. След като всички се навечеряли, разтребил и почистил. Приготвил децата за лягане – къпане, миене на зъби. Сложил ги да спят. Тъкмо си легнал да отдъхне и жена му си поискала съпружеския дълг… Минал месец. Мъжът се помолил на Господ: Боже, върни всичко обратно, не издържам повече… Господ му отвърнал: Късно е, вече си бременен!
Свещеник и монахиня се връщали от пътуване, когато колата им се развалила. Решили да прекарат нощта в хотел, където обаче имало само една свободна стая. Отецът легнал в антрето, а монахинята - в леглото.
- Отче, ужасно ми е студено - рекла след десет минути монахинята.
- Добре, ще ти дам едно одеало.
След още няколко минути монахинята пак рекла:
- Отче, все още ми е много студено.
- Добре, ще ти дам още едно одеало.
Минало известно време и монахинята се обадила:
- Отче, все пак ми е студено. Не смятам, че Господ ще има нещо против, ако само тази нощ се направим на мъж и жена.
- Вероятно си права... Стани и сама си вземи одеало!
Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска.
В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал:
- Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш.
- Ами явно за мен и тук е студено.
Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли.
Слезли долу при Дявола:
- Какво ми водиш?
- Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко.
Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза - пак му е хладно.
Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери.
- Пак ли ти е хладно?
- Не мога да се стопля, пак ми е студено! - рекъл той.
Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада.
Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола:
- Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро.
- А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него.
- Нищо, нищо, отвори за всеки случай.
Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек:
- Врататааа!!!
Четири млади монахини са застанали в колона пред портите на Рая и чакат Свети Петър да ги приеме, да ги препита и евентуално да ги пусне да влязат в Рая. По едно време дошъл и Свети Петър. Сложил пред тях един голям казан с вода. Седнал на един стол и казал: - Първата да се приближи. Здравей, сестро. Кажи ми, ти съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Съгрешавала съм. - Как, сестро? - Виждала съм гол мъж. Имам в предвид, онази, срамната му работа съм виждала. - Добре, сестро. Не бой се. Ето в тоя казан със светена вода си измий прегрешилите очи, да ги пречистиш и можеш да влезнеш в Рая. Следващата да се приближи. Приближила се втората монахиня. - А ти сестро, съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Грешна съм. Пипала съм гол мъж... по оная срамната му работа. - Добре, сестро. Измий си прегрешилата ръка в казана със светена вода и можеш да влезнеш в Рая. В това време се обадила четвъртата монахиня - последната на опашката. - Свети Петре, Свети Петре. И аз съм съгрешавала. Ама с уста. Може ли, аз сега да мина и да си преплакна устата в казана, преди тая пред мен да си измие задника вътре.
Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско...
- Съжалявам, не приемаме пари...
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари...
Сподели