Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближил се и попитал:
- Човече, защо са ти тези звънци?
- Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо.
- Добра душа си ти, сине мой...
- А, не! Грешен съм, отче!
- И какви са ти греховете?
- Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката... ох, колко съм грешен!
- Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове, имаш ли?
- Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им... ох, колко съм грешен..
- Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките, Господ ще ти го прости... Друго?
- Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня...
Попът го прекъсва:
- Сине! Аз мисля, че тия звънчета, не на краката трябва да си ги връзваш, май...
В едно село се отворила нова бръснарница. На прощада пред нея се събирали пътища, които водели до един манастир, къщата на местен мафиот и вилата на един депутат.
Поработил нашия бръснар известно време, докато при него влязъл един монах с молба да му пооправят брадата. Бръснарят си свършил съвестно работата, но решително отказал да вземе пари от свети човек. Монахът си тръгнал, но на следващия ден бръснарят получил по едно момче кошница с десет чудесни ябълки от манастирската градина.
След няколко дни в бръснарницата дошъл мафиотът, и казал да му обръснат главата. Бръснарят пак си свършил работата, но се побоял да вземе пари. Мафиотът си тръгнал, обаче на следващия ден бръснарят получил в плик банкнота от 10$.
Минало още време - пристигнал и депутатът. Постригал го бръснарят, спретнал го, но пак не отворил дума за пари...
А на следващия ден депутатът се върнал с десет свои колеги...
Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва:
- Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?
Първата душа:
- Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!!
Душата на Иван:
- Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и... "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!!
Душата на умиращия:
- Е добре, но аз какво общо имам?!
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!