Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."
Една жена умряла. Качила се на небето при Свети Петър. Той я попитал:
- Кажи, чадо, с колко мъже си била?
- Аааа, идвам Свети Петре, както майка ме е родила.
- Иди отзад, чадо, има една градинка с х*йови главички, иди ги копай!
Умряла друга жена, качила се при Свети Петър, а той я попитал:
- Кажи, чадо, с колко мъже си била?
- Ами - с един, двама.
- Иди отзад, чадо, има една градина с х*йови главчки, иди да ги поливаш.
Умряла трета жена и се явила пред Свети Петър.
- Кажи, чадо, с колко мъже си спала?
- Който не ми е поискал, на него не съм дала, Свети Петре.
- А сега иди отзад, има градинка с х*йови главички, ти ще пишеш НАДНИЦИТЕ!!!
Един адвокат починал. Понеже бил твърдо убеден, че е живял праведно, той се запътил директно към рая. Минал през адската кръчма да пийне две питиета, та затова се позабавил, но все пак към 2.30 през нощта пристигнал пред райските порти. Започнал да тропа здраво по вратата. Св. Петър отворил и запитал адвоката какво иска. - Как какво?! Влизам, бе. Мръдни се! - рекъл адвокатът. - Но вие не сте за тук - отговорил Св. Петър. - Бе ти ли ще ми кажеш за къде съм, бе дядка? Кой си ти?! Мръдни се да мина. - Аз съм Свети Петър и аз съм този, който пуска праведниците в Рая. - Какво, какво? Ти пускаш? Нещо сертификат имаш ли? Лицензия? Концесия? Я се легитимирай, бе? К'Ъв си ти? Св. Петър трябвало да признае, че няма как да се легитимира. Отишъл при Исус и му казал: - Исусе, тука един адвокат…Иска ми лицензия. Исус решил да се справи сам с проблема и на крака отишъл до райската порта. - Какво обичате? - обърнал се той към адвоката. - Боба, леба и тия три неща обичам. Ти кой си? - Исус съм аз. Назначен съм тука да управлявам от Господа-Бог, който владее всичко. - Така ли? Я си дай пълномощното! - озъбил му се адвоката. Исус трябвало да признае, че няма как да докаже правата си, затова със Св. Петър решили да отидат при Господ и да решат кардинално проблема. Речено - сторено. Но когато стигнали при Господа, последният твърдо им рекъл: - Пускайте го! - Ама как?! Той е пиян! Трябва да му обясним, че не може. - Пускайте го тоя, че аз докато му обяснявам, той ще ми иска Удостоверение раждане и за граждански брак.
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванадесет деца. Когато станала на шейсет, мъжът и починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.