Двама приятели умрели едновременно. Само дето единият бил разквартирован в рая, докато другият - в ада. В рая не било зле, но било някак скучно - по цял ден амброзия, пухкави облачета и херувимчета с арфи... И точно когато му било съвсем скучно на нашият герой, получил картичка от приятеля си, който бил в ада. На картичката се виждал бар с високи столчета, цветомузика и всичко както си му е редът. На самия бар с чаша в ръка бил седнал неговият приятел, а две страхотни мацки седели в скута му. Нашият герой не издържал и отишъл при Св. Петър, започвайки още от далеч:
- Свети Петре, моля те премести ме в Ада, тука е ужасна скука!
- Момче, ти да не си прекалил с амброзията? Защо ще искаш да ходиш в ада, като там е само скръб и скърцане със зъби?
- Ами, виж каква картичка ми прати моят приятел от там. Никаква скръб, виж - бар, музика, жени, пиене...
Свети Петър се разсмял:
- А бе, момче, това е дяволска пропаганда! Виж чашите, те са с дупки. Жените пък са без. А музиката... - тя е на Азис...
Както си стоял един монах на една поляна, по пътя се задал един мъж, на чиито крака той си бил закачил звънчета... и на всяка крачка звънчетата звънели. Мъжът спрял при монаха и му казал:
— Извинете, мога ли да се изповядам?
Монахът казал:
— Да, разбира се, синко. Само да те попитам за какво са тези звънчета?
— Ами като ходя и звънчетата звънят, така че всички животинки могат да чуят, че идвам и да се дръпнат, за да не им направя нищо.
— Оу, това е толкова хубаво. Каквото и да си сторил, синко, не мисля, че не може да ти бъде простено. Кажи ми какво има.
— Ами бяхме при семейството на жена ми и докато със сестра ѝ готвехме и… стана каквото стана…
— Не е хубаво така, синко, но това със звънчетата е просто прекрасно, така че ти е простено.
— Ами, има и още. Докато бяхме на реката с майка ѝ да перем и… стана каквото стана…
— Ех, синко, никак не са хубави тези работи, но щом си спасил толкова много животинки с тези звънчета, ти е простено.
— Има и още едно нещо… Докато с баща ѝ бяхме на лов в гората ни подгониха едни вълци, ние се качихме на едно дърво и докато чакахме вълците да се махнат и… стана каквото стана…
Монахът въздъхнал и казал:
— А бе, момче, що не вземеш тия звънчета да си ги вържеш на друго място, а?
Сподели