Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница. Закрил си очите Айнщайн и започнал да брои до 100. Всички се разбягали, с изключение на Нютон, който просто нарисувал един квадрат със страна един метър и застанал вътре. Когато Айнщайн си отворил очите, видял Нютон да стои срещу себе си.
- Нютон е вън, Нютон е вън от играта! - извикал щастливо Айнщайн.
Нютон отрекъл, като казал, че всъщност той не е Нютон! Насъбрали се всички наоколо да го вразумят, но той продължил да настоява, че не е Нютон.
- Е как така? - попитали всички. Нютон обяснил:
- Застанал съм на квадрат със страна един метър, т.е. аз стоя върху един квадратен метър, следователно аз всъщност не съм Нютон, а съм Паскал - един Нютон на квадратен метър на практика е равен на един Паскал. Следователно аз съм Паскал - Паскал напуска играта!
Една сутрин старият ходжа се събужда и какво да види: оакал дънцето. Старост, нерадост. Хубаво, ама ще му отиде авторитетът... Какво ще каже ханъм?
- Вай, аллах - завайкал се той.
- Какво стана, ходжа? - събудила се ханъм.
- Какъв сън сънувах!
- Какъв?
- Сънувах, че на върха на джамията има дълга, дълга игла. На иглата - яйце. На яйцето - тепсия. А в тепсията съм седнал аз и се люлея - ха натам, ха насам!
- Вай, вай, ходжа - викнала ханъм. - Аз да бях, щях да се насера!
- А! - рекъл ходжата. - Анджък!
Един човек отишъл при свети Петър и го помолил да отиде да види как изглежда ада. Петър се съгласил, човекът отишъл за един ден, гледа - танци, песни, мадами… купон. Върнал се в рая, отишъл пак при Петър, помолил да отиде за седмица. Цяла седмица танци, песни, мадами… Върнал се при Петър и му казал: - Виж какво, скучничко ми е тук, долу си е купон, пусни ме да си живея там. Петър му казал: - Добре, но билета е еднопосочен. Отишъл нашият в ада, долу го чакат две дяволчета, хващат го и го водят към казана. - Чакайте бе, нали беше купон тука, какво става? - Ааа, не бъркай туризма с емиграцията.
Сподели