До млад монах в самолета сяда страхотна блондинка, кръстосва крака, оглежда се в огледалцето си, пооправя миглите си. После се привежда към чернодрешкото и пита, клепайки с очички: - Отче, купих на сметка сешоар. Обаче сигурно ще ми го конфискуват на митницата, защото няма да мога да му платя митото. Бихте ли го скрили под расото си, докато минаваме митническата проверка? - Ох, дъще... Има само един проблем: не мога да лъжа. И ха са ме попитали, ха съм издал заверата. - Едва ли, отче, вие имате много внушаваща доверие физиономия. Клекнал монахът, съгласил се. Дошло време да слизат. Блондинката го пуснала пред себе си. Когато стигнали до митничаря, той попитал: - Отче, имате ли да декларирате нещо? Той се изчервил, но успял да стъкми следния отговор: - От върха на главата си до кръста нямам какво да декларирам. Митничарят се зачудил, помислил няколко секунди. - А от кръста надолу, отче? Какво имате за деклариране? Попът си признал искрено и с облекчение: - Имам един възхитителен инструмент, създаден за да бъде използван от жените, но до ден днешен не е употребяван. Митничарят се закискал и махнал с ръка: - Минавайте, отче, минавайте. Следващият, моля!
До млад монах в самолета сяда страхотна блондинка, кръстосва крака, оглежда се в огледалцето си, пооправя миглите си. После се привежда към чернодрешкото и пита, клепайки с очички:
- Отче, купих на сметка сешоар. Обаче сигурно ще ми го конфискуват на
митницата, защото няма да мога да му платя митото. Бихте ли го скрили под
расото си, докато минаваме митническата проверка?
- Ох, дъще... Има само един проблем - не мога да лъжа. И ха са ме попитали, ха съм издал заверата.
- Едва ли, отче, вие имате много внушаваща доверие физиономия.
Клекнал монахът, съгласил се. Дошло време да слизат. Блондинката го пуснала пред себе си. Когато стигнали до митничаря, той попитал:
- Отче, имате ли да декларирате нещо?
Той се изчервил, но успял да стъкми следния отговор:
- От върха на главата си до кръста нямам какво да декларирам.
Митничарят се зачудил, помислил няколко секунди.
- А от кръста надолу, отче? Какво имате за деклариране?
Попът си признал искрено и с облекчение:
- Имам един възхитителен инструмент, създаден за да бъде използван от жените, но до ден днешен не е употребяван.
Митничарят се закискал и махнал с ръка:
- Минавайте, отче, минавайте. Следващият, моля!
Мили ми дядо Коледа,
Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р. Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!
Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...
С поздрави,
твой Вальо
П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
Един к*р подгонил един гъз. Вика си к*ра:
- Ей сега, като го гепя тоя гъз, леле на кво ше го направя...
Гъза обаче уплашен, бяга колкото сили има. Взел обаче да се уморява гъза и се помолил на господ:
- Боже, спаси ме от тоя к*р, че ако ме хване, леле на нищо ше ме направи.
Смилил се господ и го превърнал на славей.
К*ра тичал, тичал и си викал, леле ся като го гепя...
Видял на един клон славей и го пита:
- Ей, славейче, да си виждал един гъз наоколо?
- Ми не, не съм виждал.
- Абе трябва оттук да е минал - един гъз, с две бузи, такъв напращял, че искам да го хвана и леле на кво ше го направя!
- Не бе, аз само си седя тука на този клон и си пея ето така - пръц, пръц, пръц...
Сподели