Иванчо и Марийка доживели щастливо до дълбоки старини. Тъкмо Марийка закръгля 100 и говори на мъжа си, който е на 99: - Мой мили Иванчо, преди да ме вземе Господ при него искам да ти кажа моята последна тайна. Качи се на тавана и ми донеси две кутии отляво на стълбата. Качва се човекът и след малко се връща. Гледа в едната кутия 2 яйца, в другата 250 хиляди евро. Гледа и се мае. - Скъпа, какви са тия две яйца тука? - Виж сега, мили, 78 години как сме женени, всеки път, когато оставах незадоволена от тебе, оставях в кутията по едно яйце… Нашият доволен, усмихнат, демек само два пъти не й угодил в леглото, засуква мустак и гордо пита: - Ми тия 250 хиляди евро, те какви са? - Чакай, не съм свършила де… Та, всеки път като се напълнеше кутията отивах на пазара и продавах яйцата…
В една гора имало много зайкини, но само два мъжки заека - баща и син. В един хубав пролетен ден, старият заек викнал синът си и му казал: - Днес е голям ден сине! Днес ние трябва да уважим всички зайкини в гората. И понеже те са дами - когато ги посрещаш приклякваш и казваш - "Бонжур мадам". А, когато после я изпращаш - "Оревоар, мадам!" Разбра ли сине? Наредили всички зайки в една редица. Баща и син застанали от двата края и започнали! От страната на бащата се чувало: - Бонжур мадам! След време: - Оревоар скъпа! А, от страната на сина: - "Бонжур", "Оревоар", "Бонжур", "Оревоар"... "Бонж, "Орев, "Бонж"... Оооо... Божичкооо... Пардон Папа!
Модерна Циганка-гледачка към минаваща девойка:
- Алоооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш! Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш!
Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка... оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре. Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета... Ама си ъпдейтвай антивирусната и файъруола да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки. Дай ся пет лева и Господ да та пази барабар със софтуера и хардуера! Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано! Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!! Ре-инстол секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш! Да ти го нахакат здраво в айпито! Имйела със спам да ти затрупат!Само грозни аватари да намираш! Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Всичките си пароли да забраиш и да ти спрат акаунтите!
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.
Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо
Сподели