Защо Господ никога няма да стане професор?
1. Има само една публикация по темата.
2. Публикацията е писана на иврит.
3. Няма позовавания на други автори, писали по темата.
4. Публикацията не е отпечатана в научно списание.
5. Съществуват известни съмнения дали той я е писал.
6. Дори да приемем, че Той е създал света, над какво е работил след това?
7. Не е привличал достатъчно сътрудници.
8. Научните среди срещат определени трудности при опитите да възпроизведат неговите резултати.
9. Никога не е искал от Комисията по етика разрешение да използва хора за своите опити.
10. Когато по време на един от експериментите нещо се объркало, Той се постарал да скрие провала си, като издавил всички.
11. Когато доброволците не се държали както му харесва, Той ги изключвал от контролната група.
12. Рядко посещава занятията, просто кара студентите да четат книгата му.
13. Някои казват, че пращал сина си да води занятия със студентите.
14. Изключил е първите двама студенти, заради жаждата им за знания.
15. Независимо от това, че в теста си е дал само 10 задачи, повечето от студентите му са се провалили на теста.
16. Консултациите си провеждал рядко и то само по върховете на планините!
- Добре де, добре - нахъсано говори мъж на жена си след поредната сцена - Ти си ангел, а аз чудовище, ти ще отидеш в рая, а аз - в ада! Дано да си почина там от твоите скандали.
На следващия ден в колата им се врязва камион, бум, тряс, дълъг черен тунел, проблясване... Мъжът се оглежда: обикновена стая, но нещо не е както трябва... Някакво чувство за безтелесност... Умрял ли е или какво? О, и жената е тук, усмихва се...
- Къде съм, Господи?
- Много си съгрешавал - чува се гласа Господен - пиянствал си, прелюбодействал си. Наказанието ти е - ще слушаш вечно упреците на жена си. Ти си в ада, човеко.
- Господи, а жената за какво провинение е тук? - пита нещастника.
- А, за нея това е рая... - отговаря Господ.
Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!
Исус е разпнат на кръста и му остават броени часове живот. Свети Петър седи пред кръстта. По едно време Исус казва:
- Петре, приближи се, да ти кажа нещо...
Тръгнал Петър, но стражите го спрели и му казали, че ако направи дори само една крачка, ще му отрежат краката. Петър се замислил: "Това са последните думи на учителя, не мога да не ида..." Приближил се и стражите му отязали краката.
- Петре-е-е бе, приближи се да ти кажа нещо... - вика го отново Исус.
- Ако,направиш само една крачка, ще ти отрежем ръцете. - казали стражите.
Петър, дори с отрязани крака, не можел да не уважи последното желание на Учителя си и да не чуе заветните му думи, нямало как приближил се.
Отрязали му ръцете...
- Петре-е-е-е, приближи се. - отново промълвил Исус.
Свети Петър вече нямал нищо за губене и се домъкнал под кръста.
- Исусе, кажи, учителю мой...
- Петре бе, да знаеш, че от тук се вижда твойта къща...
Един фермер, като по чудо се спасил от голямо наводнение в Охайо. След това побъркал всички, да им разказва как се е спасил, по време на наводнението в Охайо. След години умрял и се озовал на оня свят. Свети Петър го посрещнал на вратата и казал:
- Ти беше добър човек, затова ще изпълним всяко твое желание.
Фермерът веднага скокнал и казал:
- Искам да разкажа на всички, как се спасих, като по чудо от голямото наводнение в Охайо!
Свети Петър събрал всички. Фермерът застанал пред тях и тъкмо да започне, да разказва, как се е спасил от голямото наводнение в Охайо, Свети Петър му прошепва в ухото:
- Слушай, човече, аз разбира се нямам нищо против, да разкажеш, как по чудо си се спасил по време на наводнението в Охайо, обаче гледам, че в тълпата стои Ной...
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Обшо взето - ужас".
Праща втора телеграма от България:
"Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа."
Праща от Западна Европа:
"Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели.
Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Мъж, известен с много си любовни похождения, както при жените, така и при своя пол умира и спира пред райските врати. Свети Петър го спира и както му е редът провежда малка анкета:
- Кажи сега, вярна ли е тази слава, която ти се носи?
- Ами, вярна е…
- А как успяваше при жените?
- Ами как, заговорим се и от приказка на приказка, стигнем дотам.
- Добре, ами при мъжете?
- Ами, че пак така, заговорим се и от приказка на приказка…
- Хайде, хайде, минавай, че много се заприказвахме! - изкомандвал светията.
Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита:
- Е, сине мой, правил ли си добрини?
- Да, случавало се е!
- А злини?
- И това се е случвало!
- Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Които си избереш, там и отиваш.
Катаджията се замисля и отговаря:
- Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?
Сподели