Една слънчева и приятна зимна утрин Сър Джон се събудил от топлото си легло, погледнал през прозореца, отворил го и видял прясно натрупалия пухкав като памук сняг.Докато вдишвал свежия въздух с пълни гърди забелязал, че нещо се грозно се жълтее насред моравата му.Слязъл той да види какво е това жълто нещо което било в такъв контраст с красиво натрупалия пухкав сняг.Когато стигнал насред моравата останал вцепенен от ужас, като прочел прясно написани с урина надпис:"СЪР ДЖОН ТИ СИ ДОЛЕН ПЕД*РАСТ", от който още се вдигало пара.Сър Джон влетял в къщата почервенял от яд, сграбчил телефона и трескаво започнал да набира номера на полицията.
-Ало, детектив Холмс на вашите услуги!
-Холмс, вие ли сте?Слава богу Сър Джон е на телефона.Имам спешен случай за вас, а и следите са още пресни така,че елате веднага щом можете.
Холмс веднага се заел със случая и когато пристигнал на местопрестъплението направил щателен оглед.За по-голяма достоверност даже опитал на вкус вещественото доказателство.Помислил малко, смръщил вежди, дръпнал от лулата си и заключил:
-Сър Джон случая е от ясен, по-ясен.Урината е на вашия градинар, а почерка е на жена ви.
Центърът на Лондон. Сър Джон и приятели, играят бридж в клуб, известен с две неща: никога не е влизала жена и никакви разговори, по никакъв повод! Играта е в разгара си и напрежението е достигнало своят максимум, когато от врата се дочува оживен разговор - ЖЕНА моли портиера да я пусне. Той, от своя страна, категорично заявява, че това е абсурд и ниокга, ама НИКОГА през над 200 годишната история на клуба това не се е случвало. Жената настоявала, заявила, че само ще надникне вътре и веднага ще излезе, натиквайки съвсем убедително няколко банкноти по 100 паунда в ръката на портиера. Портиерът се почувствал безсилен пред такива доводи ... Всички членове на клуба, в това число и компанията на сър Джон, леко повдигнали вежди в израз абсолютен шок от появата на жена ТАМ. След един час напрегната игра, единият от приятелите казал съвсем тихо и кратко: - Мисля, видях жена. ... И отново всичко потънало в тишина. След още един час, другият казал: - Да, не знам накъде отива тази държава... След още час третият отговорил: - Сигурни ли сте, че беше жена ? Последвали два часа мълчалива и напрегната игра, след което сър Джон си хвърлил картите на масата: - Не може да се играе така ! Тук стана ЕГАТИ суматохата!
Сър Джон и сър Хенри завършили заедно Кембридж, дали обет за безбрачие и се уговорили всяка вечер да редуват - ту в замъка на сър Джон, ту в замъка на сър Хенри - да седят пред камината, да пият шотландско уиски, да пушат пури и да водят лежерни разговори. И така в продължение на 35 години всяка вечер, без нито една пропусната вечер, те спазвали този ритуал.
Но една вечер през 36-тата година, сър Хенри приготвил нещата, както обичайно - запалената камина, уиските, пурите, с ужас забелязал, че сър Джон закъснява 40 минути, нещо което по-рано никога не се е случвало. Страшно развълнуван сър Хенри наредил да оседлаят коня му и веднага отпрашил към замъка на сър Джон. Влизайки във всекидневната, той видял сър Джон да си седи пред камината с чаша уиски и пура.
- Какво става? - възкликнал сър Хенри. - Сър Джон, ние за 35 години нито веднъж не нарушихме уговорката си, а сега вие си седите сам, пиете уиски и пушите пура. Какво се е случило?
- Нищо не се е случило, - отговорил сър Джон, - малко ми поомръзна.