Едни човекоядци хванали Бай Ганьо, американеца и французина и решили да ги варят. Американеца почнал: - Я съм от Америка, най-великата държава, демокрация, военна мощ, едно-друго… - Не важи, слагайте го в казана. Французина почнал да каканиже: - Я съм от Франция, Айфеловата кула, изкуство, велики художници… - Айде и ти у казана. Дошъл ред и на Бай Ганьо. Той рекъл: - Я па съм от България. - Еееее, така кажи бе човек! - зарадвал се човекоядеца. - Па я там съм завършил висше образование!
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен.
Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос - какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай.
В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой - ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите:
- Едно запомнете от мен момчета - учете устройство на самолета - много бият за него!
През неотдавнашната война САЩ - Сърбия сърбите си купили от Русия най-модерния самолет за времето си. Ще го управлява, разбира се, най-опитният сръбски пилот. Сяда той в самолета и потегля ...
Изведнъж в далечината забелязва F16, отваря упътването и чете:
"За един самолет F16, натиснете жълтото копче".
Натиснал го той, излетяла една ракета и свалила противника. Зарадвал се пилотът на новата машина, но не щеш ли пред него се появили изневиделица още два F16. Отваря книжката и чете:
"За два F16, натиснете оранжевото копче".
Натиснал го той, излетели две ракети и свалили едновременно двамата противници. Сърбинът вече пеел патриотични песни, когато пред него, сякаш от никъде се появила цяла ескадрила F16. Пребледнял и с разтреперени ръце - отваря книжката и чете:
"За цяла ескадрила F16, натиснете червеното копче".
Натиснал го той, отзад се отворил дървен сандък, излязъл един руснак и казал:
- Ставай, аз ще карам!
През гладните 80 години на миналия век един шоп решил да си купи компютър. Влиза в магазина и казва: "Каков компютер че ми препоръчате?"
- Ами вземете си американски, много е добър!
Шопът решил да го изпробва и написал текст: "Оти нема месо?". Компютърът отговорил с въпрос: "Какво значи "нема?"
- Не, не го сакам американскио компютер, он не знае български! Дайте ми друг!
- Ами ето ви един японски, отличен е!". Шопът пак запитал компютъра: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил: "Какво значи "оти"?
- И японскио не го сакам, и он не знае български! Сакам друг!"
- Ами ето ви един полски, сносен е". Шопът пак: "Оти нема месо?", а компютърът: "Какво е това "месо?"
- Па и тоя не го сакам, дайте ми друг!
- Ами вземете си наш роден "Правец", той със сигурност знае български. - И шопът отново: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил строго и заплашително: "Кой пита?".
ЦРУ изпратило шпионин в Русия. Подготовката му е била перфектна, стоварили го със Б-1 Стелт и зачакали резултати. Където, обаче, да се появи - в кръчмата, на лов, на опашка за домати - навсякъде му подвиквали: - "Ей, шпиончето, пийни едно - студено е!" - "Ей, шпионин такъв, стой си на реда" и изобщо провалил се навсякъде. Взел едно шише водка, седнал в къщи и от мъка се отрязал. Нямало какво повече да губи и поискал среща с началника на полицията, с когото често ходел на лов. Влязъл в кабинета му и задал въпроса ребром: - "Кажи ми, къде се провалям? Пия като казак, знам Пушкин наизуст, рисувам като Врубел, псувам като каторжник, кълна се като търговец - как всички познават, че съм американски шпионин? Прегърнал го началникът /в сърцето си бил добър човек/ и ласкаво му казал тихичко: - "Знаеш ли, приятелю, просто у нас в Сибир няма негри!"
Извънземни отвлекли французин, американец и нашенец, затворили всеки от тях в напълно празна кабинка 3х3х3 метра и дали на всеки по три титанови топчета, големи колкото яйце. После обявили:
- Господа, това е тест за изобретателност. Даваме ви шест часа, за да измислите възможно най-остроумен начин за използването на тези топчета. Който от вас се справи най-добре, го пускаме обратно, резултатите му вземаме за еталон, а останалите двама ще изследваме до клетъчно ниво, за да разберем защо те не са се справили така добре!
Минали шест часа и влезли първо при французина. Човекът жонглирал умело с топчетата, като при това пеел с пълно гърло "Марсилезата".
- Хубаво! - казали извънземните и отишли при американеца. Оня не само че жонглирал и пеел, ами и при това играел степ.
- Браво! - казали извънземните и тръгнали към стаята на българина. На половината път ги спрял някакъв изумен тип от техните:
- Колеги! Това е невероятно! Този човек за шест часа успя да загуби едното топче, счупи второто и току-що ми продаде третото
Извънземните решили да видят до къде е стигнал човешния разук и интелект и отвлекли Японец, Американец и Бай Ганьо. Затворили всеки с отделна бяла сфера, дали им храна, вода и по две титаниеви гюлета и ги оставили. След половин ден минали да видят дали са направили нещо. Минали покрай Японеца - храната хапнати 1-2 хапки, пил 1-2 глътки вода, седи дъвче, разтга, мачка гюлетата. Извънземните си казали "ясно тоя тука мисли и майстори нещо сигурно ще бяга - добре". Минали покрай американеца - храната изядена, пиенето изпита, той лежи в средата на сферата подпрял глава на едното гюле а другото се търкаля свободно. Казали си "Абе тука си е**** мамата". Отишли при Бай Ганьо и гледат пиенето изпито, яенето изядено и гюлетата ги няма. Почудили е бая и след като не могли да измислят какво е станало с гюлетата решили да го питат.
- Абе ясно изпил си пеиенто и си изял яденето, ама гюлетата къде са?
- Абе не знам едното се счупи, другото го изгубих... тука някъде трябва да е!
По време на войната в Ирак Земята е нападната от извънземни . Наложило се Америка да се съюзи с Ирак, за да могат да победят нашественика . На фронта се бият рамо до рамо сержант Дейвис и Мехмед . Мехмед казава :
- Дейвис, Дейвис, ако знаеш в Багдат какъв публичен дом си имаме . Влизаш вътре и там има само 3 стаи . Влизаш в първата, а вътре една хубавица, ама ти няма да се поддаваш, а ще кажеш "Въх не ща" . Влизаш във втората, а там една още по-голяма хубавица . Пак ще кажеш "Въх не ща". Влизаш в трета, а там ...
И в този момент вражески куршум улучва Мехмед и той се свлича на земята мъртъв . Минали 2 години, нашите победили извънземните и сержант Дейвис решил да посети публичния дом, за който му разказал Мехмед . Отишъл в Багдат намерил публичния дом, влязъл вътре и гледа 3 врати . Влезнал в първата, а вътре една хубавица, извадена като от приказките на Шехерезада . След десетсекундно мълчание Дейвис едвам промълвил :
- Въх не ща ...
Излезнал от стаята и продължил по коридора . Влезнал във втората стая, а там хубавица тип "Памела и Анджелина ряпи да ядат" . След 30 секундно стоене с изплезен език Дейвис едвам промълвил :
- Фъф ни щъ ...
Излезнал от стаята постоял 1-2 минути подпрян на вратата, за да преодолее шока, събрал нови сили и продължил към третата врата, като дори не можел и да си представи какво ще има вътре . С треперещи ръце той отворил вратата бавно и влезнал . Вътре вижда един огромен 200 килограмов, потен, загорял, гол иракчанин с член тип Амазонска анаконда ... Дейвис веднага казал уплашено :
- Въх не ща...!
А иракчанина отговорил :
- Въх, пък да знайш аз как ща ...!
Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите:
- Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз.