Имало преди време двама приятели, единият от които евреин. Били най-неразделните приятели в света. Минавало времето задомили се и семействата им започнали сплотен живот. Едната вечер в едните, другата вечер в другите и така... докато изведнъж евреинът спрял всякакъв контакт. Започнал другия да се чуди какво става, започнал да звъни да търси приятеля си - нищо. След няколко месеца го срещнал случайно на улицата.
- Здрасти, какво става, защо ни избягвате?
- А, здрасти... По принцип не ми се говореше на тая тема, ама понеже ми беше приятел толкова дълго време - май съм длъжен. Помниш ли последният път като ни беше на гости?
- Е как да не помня! Толкова добре си приказвахме, посмяхме се...
- Е да де, да... ама като си тръгна и видяхме, че една от златните лъжички липсва...
- КАК!? Невъзможно! АЗ!? Никога...
- Да, да... ние лъжичката я намерихме после, ама чувството остана...