Из пловдивския жаргон.
"Кинти" - пари.
"Хава" - ситуация свързана със забавление или кяр.
"Кяр" (турцизъм)-
печалба,горница,облага.
"Фраш"- много,повече, още повече, изобилие,... Фраш.
"Густо" - хубаво, ама по сто.
"Айляк" - няма такава съвършена нирвана... или има, и се казва" Айляк"!
"Бомбок" - зле,ама много зле... състояние, ситуация, личност!
"Барабар" - не стига всичко което присъства ами и:
"барабар с кокучките" например.
"Кокучки" - костилки от плодове.
"Кукай" - клекни.
"Кокона" - жена която много се докарва.
"Калдаръм кокона" - жена която много се докарва но търси одобрение или още нещо...
"Тигел" - разходка по главната улица.
"Чайче" - младо и много красиво момиче.
"Скивай" - виж, погледни.
"Не кема" - не разбира, не приема, не се съгласява.
"Чукундур" - много труден превод... аутсайдер, човек който в нищо не го бива... и пак не е точно.
Софиянец и пловдивчанин вървят из Подуене. Времето е отвратително: вали дъжд, кал и локви навсякъде по улиците. В един момент минава автомобил и здравата ги изпръсква. Пловдивчанинът възмутено се опитва да почисти калните си дрехи и мърмори:
- Това софиянците сте крайно невъзпитани хора! Карате си автомобилите из локвите, пръскате и дори не спирате...
- Защо се сърдиш бе, майна? Нима в Пловдив не е същото? - обижда се софиянецът.
- Разбира се, че не е така! Ако случайно някой те изпръска, той веднага спира, качва те в колата си и те закарва в първия магазин за химическо чистене. Там те събличат и оставят дрехите ти за няколко дни, а виновният те закарва в къщи, където любезно се грижи за теб, докато си без дрехи...
- Я стига си ми говорил глупости бе, не ви знам аз вас пловдивчаните какви сте... С тебе случвало ли се е някой път такова нещо?
- Е, точно на мен досега не ми се е случвало... но със жена ми вече три пъти.
В един слънчев и мързелив пловдивски следобед на ларгото пред общината... бавно и величаво каца летяща чиния от злато. В корпуса ѝ се отваря златна врата, изниква златна стълбичка и по нея слиза атлетичен двуметров красавец в прилепнало златно трико, под което изпъква впечатляваща надареност, на врата му виси едър златен медальон, а ръцете тежат от златни пръстени. Златният астронавт сяда в близкото бистро и поръчва кафе. От съседната маса на секундата го фиксира силиконена блондинка и кокетно пита за свободно място. 24-каратовият атлет любезно кима.
- Извинете, Вие откъде сте? - подхваща русата амбиция.
- От Сириус съм! - усмихва се неустоимо златният пришълец.
- Олии... Ми там всички ли сте такива високи?
- Да, всички.
- И мускулести?
- Да, всички.
- И толкова надарени?
- Такива сме. - скромно кима мъжът.
- И всички ли имате толкова злато?
- Не! - сепва се звездният гост.
- Само арменците!