Селянин отишъл по работа в голям град. Там какво правил, какво струвал, отишъл на баня. Видял той, че повечето господа са си избръснали патките, та и той да се направи на гражданин си обръснал и своята. Върнал се на село. На другия ден една от село казва на мъжът си: – Иваница се хвали из цяло село, че неин Иван си обръснал патката и сега и влизал с 2 см. повече, преди вълната пречела!
- Докат не си обръснеш и ти твоята, няма да ти дам, тъй да знаеш!
Човека се видял в чудо, ама кво да прави, скрил се зад къщата и почнал да си бръсне п*шката. Жена му тааайно се промъкнала да види и извикала:
- Бау!
Мъжът се стреснал и си порязъл инструмента по главата!
Как да е минало му, ама после кат почнал да клати жена си, оная виела, като морска сирена от кеф. Попитала го:
- А бе, човек, какво стана, се едно си с два?
Мъжът и отговорил:
- Аааа като се порязах, кога ме стресна, та сега на срязаното имам гърбица...
Жената се запустосвала:
- Исик да съм, как не викнах тогава "Бау, бау, бау!"
На един селянин му откраднали кравата. Отива с двамата си сина, да види как е станало това. Стената била разбита и бащата заключил:
- Дупката е малка някой дребен ще е!
- Щом е дребен, значи е п*дал! - казал първия син.
- Щом е п*дал, значи не е от наше село. Това ще е само Ваньо п*дала, от съседното село! - заключил другия син.
Отишли в съседното село и пребили Ваньо, почти до смърт.
Стигнало се до съд. Съдията пита.
- Защо пребихте човека?
Бащата и синовете обяснили, каква е "логиката" според тях.
Тогава съдията изкарал една кутия и им казал.
- Я сега, като сте толкова интуитивни ми кажете, какво има вътре?
- Щом кутията е квадратна, значи вътре има нещо кръгло. - казал бащата.
- Щом е нещо кръгло, значи е оранжево. - казал единия син.
- Щом е оранжево, значи е портокал. - казал другия син.
Съдията изумен, скочил, изправил се, погледнал подсъдимия и отсякъл:
- Ей п*дал, да върнеш на хората кравата!!!
Млада и снажна селянка отишла на нивата да си бере сливата, а под сливата селския пъдар. Току се занасял подир младата селянка и и думал:
- Радо, мари Радо, много ти е увиснала сливата.
- Че как да не е увиснала като всяка година ражда.
- Ражда Радо, ама берекетя и не можеш да видиш.
- Че как да го видиш бай Продане, като на нея се качват и попа и даскала, че понякога и селкия пъдар.
- Качват се Радо, защото е сладка и шекерлия, а хванеш ли я с двата пръста костилката и чак навън изхвръква.
- Я не се занасяй баи Продане, ами дръж по здраво клона, че както съм се облегнала току виж съм паднала.
- Няма Радо, тоя дето го държиш е толкова як и жилав.
- Ами лани същия счупих.
- Счупила си го защото е бил стар и прогнил пък и как ми се иска да ти се кача на сливата.
- Качвай се бай Продане, качвай се, че от мойта слива който опита после пак за нея пита.
Ний на селу по принцип си се пазим един друг. Щото сме свикнали да си викаме през дувара, или през мрежата, на поне 4-5 метра разстояние. Тъй и плюнки да фърчат, докат стигнат до комшията, са изпопадали. Редовно се подпомагаме с анти-вирусни препарати на винена и плодова основа. Маски нямаме, ама тензух и басма - колко щеш. Мой са увийш кат мумия с платове от на баба ми чеиза останали още. Ни вирус ща фани, ни дяволи. Пък кръчмите ни са тъй задимени, че докат влезе бацила, докат се ориентира у мъглата кой податлив, кой не, вече сме преваксинирали... Социалните контакти са ни у гората. Казаха, че вирус по дърветата не ходи, ни по тревата. И мой си кашляш на воля там. Даже да те чуй някой, няма да влезе у гората. Презапасяване няма, щот у магазина само жълта лимонада и фафли Чайка. Продавачката ръцете й целите у пръст, тамън идва от градината горката. Пък то хумусът се води тройна защита на кожата... Не проветряваме, като отваряме прозорците, щот сме с дървени черчевета още, и тъй или иначе целогодишно си духа през тях. Ръцете ги мийм с ония сапун, със свинската мас и сода каустик. Я мине нещо през тая сода, я е пукясало.
Живи и здрави!