На десетина мили от Палермо американски турист с автомобил бил спрян от маскиран мафиот, въоражен с пистолет. Мафиотът го накарал под дулото на пистолето да излезе от колата . Изплашен американецът слязъл и започнал да се моли:
- Моля ви, не ме убивайте, вземете ми парите, само не ме убивайте!...
- Няма да те убия ако правиш това, което ти кажа,- просъскал бандидът.
Той накарал туриста да си свали панталоните и да масту*бира на пътя. Шокираният турист направил каквото му казал.
- Добре,- казал бандитът,- а сега повтори всичко още веднъж!
Американецът запротестирал, но под дулото на пистолета повторил акта.
- Още веднъж или ще те убия!- заповядал мафиотът.
С нечовешки усилия ошашавеният американец потретил операцията.
Бандитът извикал и иззад едно близко дърво се появила очарователна, млада сицилианка.
- А сега,- заповядал мафиотът на туриста,- откарай сестра ми до града!
Американец, французин, руснак и българин се спасили след корабокрушение, но на острова попаднали в плен на людоедско племе. Вождът заповядал на поданиците си да запалят огън и да сложат казан с вода за курбан. Американеца: - Какво е последното ти желание? - Една чаша бърбън. Дали му, изпил я на един дъх, след което го одрали. А вождът заповядал: - Направете ми там-там от кожата му. После попитал французина за последното му желание, ония поискал чаша шампанско, изпил я, одрали го, а вождът заповядал да му направят тарамбука. Руснакът пък поискал половинка водка, изпил я, одрали го, а вождът заповядал да му направят барабан. И накрая вождът попитал българина: - Ти какво искаш да пиеш? Може би литър ракия? - Не дайте ми едно шило! Крайно озадачени, людоедите все пак изпълнили последното му желание, а нашият започнал да дупчи кожата си и злорадо завикал: - Ха да видим сега как ще си направите тъпан.
Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин-президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
С грохот се отваря вратата на килия в севернокорейския затвор и двете американски журналистки виждат усмихнатия Бил Клинтън.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне от затвора да излезем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне до аерогарата да стигнем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне в самолета да се качим.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Сега вече може да благодарите - казал Клинтън и си свалил панталона до коленете.
Говорят си двама женски бащи. - Аз ат моята дъщеря много съм доволен. Отиде да учи в града, там си хвана един богат софиянец, а след това пари, коли, много съм доволен. После се запозна с един англичанин, а след това апартамент в Лондон и много пари ти казвам, много съм доволен, след това с един американец пари, яхти, хотели, много съм доволен от нея ти казвам. Другият го гледал, слушал го, па му рекъл. То и нашата е същата к...ва, ама аз хич не съм доволен от нея....
Сподели