Бай Ганьо пътувал в едно купе с Милейди, французин и англичанин. За съжаление Милейди имала сериозни проблеми със стомаха си и едвам удържала газовете, които напирали. Но поради пътуванео с влак тя не издържала дълго и се изпуснала и то доста звучно при това.
Във купето настанал смут, но англичанина веднага станал и казал:
- Госожице, Господа моля да ме извините, явно стомахат ми не понася яденето от вагон-ресторанта, няма да се повтори.
Но след няма и 5 минути Милейди пак пуснала една пръдня. Този път светкавично реагирал французина:
- Мадам, Господа извиннете и мен навярно и аз съм ял от същото, простете.
Бай Ганьо му писнало от скуката и излезнал от купето, но се върнал, отворил врата и се обърнал към двамата джентълмени:
- Ако тая тука се насере, да знаете че съм аз.
1969 година. Морякът Марко Полов тъкмо се завърнал при вярната си съпруга Станка и двамата били сами в китната им крайморска вила с чуден изглед и още по-чуден дворен клозет....Марко бил донесъл от горещото пристанище на Марсилия един любовен дар – тайната на френската любов в поза „69”. Отначало Станка се дърпала, но силните моряшки ръце я принудили. Тикнала тя едрия си верен задник в обруленото от солените ветрове лице на Марко и се захванала с целувки да ласкае гордото му мъжество. На свой ред той старателно се опитвал да достави удоволствие... ама нещо не се получавало. Все по-бавни и някак замислени ставали ласките на Марко, докато внезапно не се чул и гласът му:
- Станке, ма... Знаеш ли, че Калоянчев се е снимал в българо - италиански филм за Галилео Галилей?
- Ъъъъ? – измучала Станка, защото устата и била пълна с мъжеството на Марко.
- Голям бой пък имало между полицаи и педерасти в нюйорксия бар Стоунуел, някъде в Гринидж Вилидж...
- Аааа? – простенала Станка.
- Франко затворил границата с Гибралтар, щото бил много недоволен от новата конституция на колонията, подчертаваща ролята на Англия...
- ? ? ? ! ! !
- Стига бе! Заир са суспендирали едностранно отношенията с България, а апаратът „Маринър 7” е прелетял съвсем близко до Марс...
- Абе Марко! – продумала Станка, като изплюла един особено едър и завит косъм. – Отде ги знаеш тез неща бе?
- Аааа, зная ги – вятър! – нехайно рекъл Марко. – Ей тук на задника ти се е залепило едно по-голямо парче вестник, като си ходила до тоалетната и си чета....
Английски лорд и съпругата му в купе на влака София – Враца: – Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти – ти беше млада козарка и пишкаше горе на Черепишките скали. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко… В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците. – Ама, защо… искаме да гледаме тая чудна природа – роптае лордът. – Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.
Във влака - французин, англичанин, циганин и българин. Французинът си отваря куфара, пълен с най-различни видове кашкавал, реже две парченца и изхвърля всичко останало през прозореца. Циганинът го пита: - Какво правиш, бе? Защо изхвърляш всичката тая храна? А французина отговаря: - В моята страна имаме кашкавал в излишъци. Англичанинът си взима раницата, пълна с пакетчета чай, приготвя си един и изхвърля цялата раница през прозореца. Циганинът, изненадан пак, го пита: - Ама защо изхвърли чая, бе?… - В моята страна има чай колкото искаш. Българинът се пресяга, вади от торбата питка, една буца сирене, 5 кебапчета и бутилка вино. Изпива и изяжда всичко до последната троха. Циганина: - Какво става, в твоята страна май нищо не е в излишък, а? Българинът хванал циганина и го метнал през прозореца…
Сподели