Гиви скучаел и решил да си направи бъзик. Взел едно старо портмоне, сложил в него една рубла, подхвърлил го на алеята в парка и се скрил зад едно дърво. След малко по алеята минал един грузинец, видял портмонето и се навел да го вземе и тогава... Гиви му скочил отзад и го оправил набързо! - Ей, че съм бърз, а! – помислил си Гиви. Минало време и се задал един арменец. Гиви вързал портмонето с рибарска корда и отново го подхвърлил на пътеката. Арменеца се навел да го вземе, Гиви дръпнал кордата, портмонето се плъзнало и паднало в шахтата на канала. Арменецът, коленичил и докато бъркал да го достигне… Гиви го достигнал него! - Ей, че съм хитър, а! – самопохвалил се Гиви. Минало още време, задал се един руснак. Гиви турил една рубла в портмонето, ама лекичко да се подава и подхвърлил портмонето на пътеката. Руснакът видял портмонето, забавил крачки и когато Гиви бил готов, ония ритнал портмонето далече напред, след това се затичал, грабнал рублата от портмонето, хвърлил го зад себе си и се шмугнал в храстите. - Брей, че хитър и бърз тоя руснак бре… Ох ох ох, че и коварен бе!
По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия:
- Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш?
- То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там.
- Добре, Киркор.
Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...