Построили си животните кенеф в гората и назначили зайо за диджей.
Идва баба Меца да сере и зайо пита:
- Какво да бъде бабо мецо?
- Еми нали ме знаеш мене, бавна съм, тромава... нещо по-спокойно.
Излиза Меца след 15 мин.
- Как беше бабо Мецо?
- Екстра зайо, ти си пич.
Минала Кума Лиса през кенефа.
- Какво да ти пусна лисо?
- Ами нещо пъргаво и живо, нали ме знаеш, аз съм си такава.
Свършила работа и на излизане от кенефа зайо пита:
- Как беше Лисано?
- Екстра, много те бива.
Задал се вълка с хлътнали от болка очи, толкова му се серяло, че две не виждал.
- Здрасти Вълчо, каква музичка да ти пусна до като тропкаш? - попитал любезно зайо.
- А бе ква музика бе?! Ще се насера! Пусни там квото имаш - и нахълтал в кенефа.
Излиза след малко вълка целия усран по краката и опашката.
- Как беше вълчо, хареса ли ти? - любезно попитал зайо.
- А бе как можа баш химна да пуснеш бе...
Мъкнела си мечката един фризер из гората. Успяла с триста зора да го докара до хралупата, но от там нататък трябвало някой да помогне.

Видяла тя Вълчо да се шляе из гората и го извикала:

- Вълчо, ела помогни да бутнем фризера па ще туриш някоя мръвка зимата.

- А бе, бих ти помогнал Бабо Мецо но имам кофти дископатия.

Махнала с ръка Баба Меца и к'во да прави, продължила да опитва сама. По едно време Лиса се задала.

- Лисо, ела дай едно рамо тука пък ще туриш някоя мръвка зимата.

- А бе не мога, бременна съм, ще взема да пометна.

Меца вече се изнервила обаче кво да прави. Продължила да бута.

По едно време Зайо се задал небрежен с морков в ръка.

- Зайо, ела да помогнеш тука да бутнем фризера пък ще туриш някое морковче зимата.

- А бе, бих ти помогнал Мецо, но съм болен от тежка венерическа болест.

- Аууууу! Що така бе зайо? Колко пъти съм ти казвал да се пазиш... тц, тц.

Продължила мечката да бута фризера безуспешно а Зайо седял отстрани и гледал сеира.

- А бе, каква е тая твоята венерическа болест?

- А бе боли ме к*ра за твоя фризер.
Скачкал си заека ведър и щастлив из гората и изневиделица баба меца го приклещила до един храст.

- О, зайо! Ела, пич, измислила съм страшна далавера! Цяла седмица ще говорят за нас в гората!

- Добро, мецо, думай!

- Тичаш при вълчо и го питаш дали има фуражка! Само т'ва се иска от теб. Е, как ти се струва?

Заека, при споменаването на вълчето име, се разтреперил като лист и казал на мецана:

- Еее, ама мецо, знаеш че с ония бастун са ни опънати отношенията. Ще ме изяде само като ме види!

- Нема бе, пръдльо, ще ти пазя гърба!

Съгласил се той и заприпкал уверено към леговището на вълка, което се намирало в най-зловещата част на гората. Стигнал той там и каква гледка само - вълчо, целия в бинтове, лежи и пръхти - горкият пред умирачка! Стъписан, но щастлив от гледката, зайо смело скокнал пред вълка:

- К'во става, бе, пумяр мърваш? Хахаха... Абе, да те питам нещо, случайно да имаш фуражка?

В същия момент вълчо изстинал и погледнал жално и безпомощно над себе си. Мецана отново летяла с онзи обезумял поглед и с бесни ревове стоварила уличен канал връз вълчата глава. Направо го направила прах!

- На ти още една фуражка, шибано копеленце! Кажи пак на мечо, че си ме еб*л в гъза и си си развявал фуражката над главата, все едно си на мечо родео!