Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...
Мутра отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за очила и казва на продавача:
- Искам едни цайси, ама никой в България да нема такива.
Продавача ровил из шкафовете дълго време и накрая извадил едни очила. На пръв поглед нищо особено, обаче цената 10 000 долара.
- Кви са тия цайси, бе?
- Много специални. Когато си ги сложиш, виждаш всички хора без дрехи. - обяснява продавача - Супер са и имат три години гаранция.
Надянал мутрата очилата, верно всички наоколо голи. Платил ги и си тръгнал. Качва се на самолета, гледа стюардесата, заглежда се в пътниците - всичките голи.
Сваля очилата - всички облечени. Така се занимавал през целия път. Кацнал в София и бързо се прибира вкъщи. Слага очилата и влиза в спалнята. Гледа - на леглото жена му с някакъв мъж. И двамата голи. Сваля очилата - пак жена му с някакъв мъж голи. Пак ги слага, сваля ги - все едно и също. Сваля очилата и ги тресва в земята:
- Мамичката ви японска! А оня ми разправяше, че имали три години гаранция!